На 15 октомври 1937-а Йовков напуска този свят на 57 години. Погребението му в София се превръща в израз на всенародна любов и признателност. Споделяме част от документираните разговори на писателя и журналист Христо Бръзицов със съпругата на обичания писател и вдъхновен поет на Добруджа, чието безценно творческо наследство обикаля света в превод на над 35 езика, сред които арабски, шведски, виетнамски, персийски, фински, китайски, хинди, японски и още…
(Йордан Йовков със съпругата си Деспина и дъщеря им Елка, 1924)
Йордан Йовков в спомените на любимата му Деспина
♥ Не обичаше да говори за себе си. Йовков беше напълно творческа натура – той бе в непрекъснат творчески процес. Ние бяхме много свързани с него и аз не преставах да му се възхищавам. Ценях го много като човек – като писател други ще го преценят. Само да не грешат, както някъде са сбъркали датата на раждането му … Роден е в 1880 година, а не в 1884, както са сбъркали. Помина се на 57-годишна възраст с едно идеално гладко лице, без никаква бръчка. Ако не беше боледувал, и при тоя негов редовен живот, кой знай колко повече би сътворил! С Йовкова се запознах през Първата световна война. Ходех като студентка в редакцията на вестник „Военни известия“, в който Йовков сътрудничеше и пишеше разказите си за Добруджа. Нали съм добруджанка, Йовков обичаше да говори с мене, спираше ме и на улицата, станахме приятели. Йовкова познавам обаче, по-рано, само като писател. Бях ученичка в 7-и клас. Една ученичка донесе в клас списание с разказ от Йовков „Балкан“ и с вълнение съобщи: „Ще ви прочета един великолепен разказ за Добруджа“!
♥ Такова желание у него, да работи, да работи… Не можеше да си представи друг живот извън работата. Просто щастлив беше, когато работеше – такова удоволствие му създаваше работата. И мисля си, че ако бе здрав, вече абсолютно нищо нямаше да помрачава живота му, – при това огромно щастие, което изпитваше от творчеството.
♥ Йовков много обичаше да има в стаята си цветя, когато работеше. А също да взима понякога на колене дъщеричката си. Въпреки болестта, която цели двадесет години е пречила на живота му, една жизненост не го е напущала никога: волята за работа. А може би само в нея е намирал и утеха – и в грижите на съпругата си и обичта на дъщеря си.
♥ Йовков не обичаше вечер да отсъствува. На театър ходеше рядко, освен на избрани пиеси. Кино не обичаше. Не се пилееше. единственият му досег със света беше кафенето. Обичаше да му чета разказите му и живееше със своите герои. Помня как се менеше изразът на лицето мy, – преживяваше. Всяка книга е написал с голяма любов. Мъчеше го срочната работа, беше много взискателен към стила, чистотата на езика, не признаваше бързото творчество. Йовков прекара седем години от живота си в Букурещ, но не можа да се срасне с тамошния живот. В Букурещ, изобщо, не писа много – пречеше му работата. Все пак, там написа част от „Старопланински легенди“. Вечер работеше в къщи, уморен от дневната работа. Смееха му се, че не познава друг път освен пътя от работата до вкъщи и обратно. Само в неделя обичаше да си вземе палтото през рамо и да отиде към един хубав квартал с вили, и да се разхожда и унася… Аз чувствувах, че когато взимаше със себе си и нас, с дъщеря ни, пречехме му. Той често поемаше дeтeтo в скут, и когато се връщахме у дома, виждах, че е уморен, изпотен… Пречехме му… Не беше доволен от живота си в Букурещ, но консервативният му нрав му пречеше да напусне службата и се върне в България: лесно свикваше дори с неудобствата и не обичаше да променя обстановката. Той беше строг към творчеството на другите, но беше строг и към себе си. Възхищаваше се от чуждото хубаво, и това му даваше право да се възхищава и от своето творчество: той обичаше да чете и препрочита своите разкази. Да знаете как обичаше „Вечери в Антимовския хан“! И как трепереше над чистота на езика си! Твореше спокойно, без афектации, не тероризирaше семейството си. Когато придоби толкова слава с пиесите си „Боряна“, „Обикновен човек”, „Милионерът“, „Албена“… никак не се подгордя, никак не се промени, – беше винаги един и същ, естествен, все същият любящ баща и съпруг. Но той не обичаше само да пише, а и да чете. Избираше все ценни автори: Херодот, Плутарх, Тацит, Вазов, Тодор Влайков… Вазова ценеше извънредно много. В разговор с професор Спиро Казанджиев, Йовков, между друго казва за Вазова: „Интересен е Вазовият език! Като го четеш, струва ти се, че той не е съставял някаква особена грижа на автора – най-обикновен и непосредно достъпен език. А като се вгледаш по-внимателно, откриваш едно голямо богатство в негo.“
Из: Спомени на съвременници за Йордан Йовков, подбрани от Василена Билярска и Цочо Билярски
Снимка: Йордан Йовков със съпругата си Деспина и дъщеря им Елка, 1924, yordanyovkov8d.alle.bg
