„Тя е и най-ценното у човека, най-предразполагащото към него, тя е най-верният път към щастието.“
♥ И все пак, кое е най-важното в живота?
Човек би могъл да има свое лично и неповторимо най-важно нещо. Но това най-важно трябва да го има всеки. Животът не бива да се пилее на дребно, да се прахосва на вятъра. Колкото и лично да е най-важното за всеки от нас, то непременно трябва да бъде добро и значимо.
Човек трябва да може не само да се изкачва, но и да се извисява над самия себе си, над своите делнични грижи, и да разсъждава за смисъла на живота, да премисля миналото, да надниква в бъдещето.
Ако живееш само за себе си, с дребнички грижи за собственото си благополучие, няма да остане и следа от преживяното. Ако ли пък живееш за другите, те ще опазят онова, на което си служил, за което си отдавал сили.
Може би читателят е забелязал, че лошото и дребното в живота бързо се забравят. Хората изпитват неприязън към егоиста, към лошия човек и към извършеното от него зло, но самият той е забравен, изчезнал е от паметта им. Тези, които не се грижат за никого, потъват в забрава, а хората, които служат на другите и имат в живота си добра и голяма цел, се запомнят задълго. Помнят думите им, постъпките им, облика им, шегите им, дори странностите им. За тях се говори. Много по-рядко и, разбира се, с лошо чувство се споменават лошите.
Човек трябва да има в живота си цел, на която да служи. Тя може да е малка, но ако си й верен, ще бъде голяма.
Най-ценното в живота е добротата – умната и целенасочена доброта. Тя е и най-ценното у човека, най-предразполагащото към него, тя е най-верният път към щастието.
Открива щастието онзи, който се стреми да прави и другите щастливи, който е способен да забрави собствените си интереси.
Много е важно да знаем това, винаги да го помним, да следваме пътя на доброто. Повярвайте ми!
Из: „Писма за доброто и прекрасното“, Дмитрий Лихачов, ДИ „Народна просвета“, 1986 г.
Снимка: Момент истины
