„Нам е омръзнало вече да се оплакваме ту пред правителството, ту пред екзархията, ту пред самият народ чрез вестниците: за злото у нас няма никакъв лек. Правителството е ортак с разбойниците, екзархията е безсилна, за да ни защити...“
Аз обичам народа си, аз милея за него
Ни един народ на света не търпи такива нравствени и физически мъки, каквито търпи поробеният, убиеният и нещастният български народ... Аз обичам народът си, аз милея за него и за това, при сичкото си негодувание против неговата политическа апатия, аз вярвам, че скоро ще да дойде онова време, когато от една страна ще да се препълни чашата и на неговите страдания, а от друга – и той ще да чуе гласът на своите верни синове и ще да разбере, че в катехизисът на свободата отмъщението е много по-голяма християнска добродетел, нежели търпението, което е дадено само за скотовете.
(В. „Независимост”, бр. 34, 8. VI. 1874 г.)
...
Нас бият като скотове, нас не оставят да живеем човечески
Нас бият като скотове, нас обират и съблачат посред пладне, нас не оставят да живеем човече-ски; а нашите попове на безумието, нашите литератори на глупостта, нашите журналисти на лъжата, нашите Найденовци и Балабановци, Шишковци и Груевци са се заловили с гноят на своите мозъци да тровят младото и неразваленото още тяло на народът.
(В. „Независимост”, бр. 4, 10. XI. 1873 г.)
...
Правителствените вълци от скиптъра до тоягата
Каква полза, ако аз зема да ви опиша цял един ред злоупотребления и злодейства, сторени от страната на правителството или ако ви опиша страданията на населението в Дунавският вилает, на които страдания причината е самият ред на работите, самото положение на обществото и самият апарат на нравственият и на физическият деспотизм? Моето описание не щеше ли да има същият смисъл и същото значение, каквото имат описанията, че еди-къде си вълците изяли някое си двуного създание, че еди на кое си място фъртуната засипала някой сиромах и че еди в коя къща умряло някое дете от глад и от студ? Правителствените вълци от скиптърът до тоягата, от Хюсеин Авни паша и до оланинът [паж, слуга] на нашият валия, са дотолкова виновати в своите зверски походи и постъпки, колкото са виновати и четвероногите владетели на зимата и на мъглата, поровете не земат от друго нищо, освен от нож, от пушка и от огън.
(В. „Знаме”, бр. 11, 16. III. 1875 г.)
...
Чорбаджиите лъжат, събличат и продават беззащитният народ
Чорбаджиите лъжат, събличат и продават беззащитният народ в ръцете на неговите от природата глупави тирани; учителите, които буквално зависят от волята на тия народни паразити, са принудени да се влачат по кормите си, да мълчат и да не пропущат ни една здрава и човеческа мисъл в мозъкът на младото поколение.
(В. „Независимост”, бр. 33, 1, VI. 1874 г.)
...
По нашите страни произхождат страшни злодейства. Но нам е омръзнало вече да се оплакваме ту пред правителството, ту пред екзархията, ту пред самият народ чрез вестниците: за злото у нас няма никакъв лек. Правителството е ортак с разбойниците, екзархията е безсилна, за да ни защити...
Преди няколко време една чета черкези нападна и селото Дервишево и след като обра и съсипа няколко български къщи, увенча своят подвиг с убиванието на две доста многочислени семейства... Посред нощ разбойниците извързаха членовете на гореказаните семейства, накладоха няколко огнйове на дворовете им, отсякоха 7-8 ръжена и захванаха да ги пекат като прасци, да ги бият като говеда и да ги мъчат като българе. Отчаяните викове на нещастните цепеха даже небето, но пред зора те утихнаха и утрешният ден ни показа седем души жертви окървавени и почернели, а един полумъртъв без очи, без ръце и без крака. Тоя човек живее и до днес! После това нечуено зверство селяните из Дервишево още на другият ден се затекоха да се оплачат на правителството, но от тогава и до сега са се изминали цели два месеца, а агите не са даже и помислили да потърсят и да накажат злодейците или да рапортират на по-горните власти. Черкезите си се разхождат като бейове.
(В. „Знаме”, бр. 14, 2. V. 1875 г.)
Избрано от: „Христо Ботев. Из публицистиката и писмата му“, съставител Николай Жечев, Държавно военно издателство, София, 1973
Портрет: ДА „Архиви“, bg.wikipedia.org
