Всеки богаташ смята богатството за качество на характера. Всеки бедняк - също ♥ Роберт МУЗИЛ

„Само онези, които нямат пари, си представят богатството като мечта; ония, които ги притежават, твърдят при всяка среща с безпарични люде, че парите са неприятно бреме.“

(1880 ~ 1942)

Из правилата за поведение на богатите

Всеки богаташ смята богатството за качество на характера. Всеки бедняк - също. Всички по света тихомълком споделят това убеждение. Единствено логиката създава известни трудности, като твърди, че притежаването на пари може и да придава определени качества, но само по себе си никога не може да бъде човешко качество. Онова, което виждаме, уличава логиката в лъжа. Всеки човешки нос непременно и незабавно помирисва нежния аромат на независимостта, навика да повеляваш, навика навсякъде да подбираш за себе си само най-доброто, лекото презрение към света и постоянното съзнание за неразривно свързаната с властта отговорност - аромат, който лъха от големия и сигурен доход. По самата външност на такъв човек може да се познае, че се храни и всекидневно се обновява от елита на световните сили. Парите циркулират на повърхността му като сокове в цвят; тук няма никакво заимстване на качества, никакво придобиване на навици, нищо косвено и получено от втора ръка: лишиш ли го от текущата сметка и кредита, богаташът не просто ще остане без пари, ами в деня, в който узнае за това, сам ще се превърне в повехнало цвете. Със същата непосредственост, както по-рано качеството на богатството, сега всеки ще забележи у него неописуемото качество на нищожността, която мирише на саждив облак от неувереност, безнадеждност, безпомощност и бедност. Оказва се, че богатството е личностно и просто качество, което не може да се разложи, без да бъде унищожено.

Ала въздействието и функциите на това рядко качество са неимоверно заплетени и е нужна голяма душевна сила, за да бъдат овладени. Само онези, които нямат пари, си представят богатството като мечта; ония, които ги притежават, твърдят при всяка среща с безпарични люде, че парите са неприятно бреме. Арнхайм например често размишляваше над факта, че всъщност всеки завеждащ техническия или търговския отдел във фирмата му значително го превъзхожда по специализирани умения, и всеки път му се налагаше да се уверява, че мислите, знанията, верността, талантът, благоразумието и тъй нататък, ако се обзрат от достатъчно висока гледна точка, са качества, които могат да се купят, понеже са в изобилие, докато способността да ги използваш предполага качества, присъщи само на малцината родени и израснали на върха. Друга, не по-малка трудност за богатите е, че всички им искат пари. Парите нямат значение; така е, и някоя и друга хилядарка или десет хиляди марки са нещо, чието наличие или липса богатият човек не усеща. Богатите използват всяка възможност да подчертаят, че парите не променят ценностите у човека; по този начин те искат да кажат, че и без пари биха стрували толкова, колкото струват сега, и винаги се обиждат, когато някой не ги разбере. За съжаление, това нерядко им се случва при общуване с хора на духа. Такива удивително често нямат пари, а само планове и талант, но това не ги кара да се чувстват непълноценни и смятат за напълно естествено да помолят някой богат приятел, за когото парите са без значение, да ги подкрепи с излишеството си в някакво хубаво начинание. Такива не разбират, че богатият приятел иска да ги подкрепи със своите идеи, с умението си и с личната си привлекателност. На всичко отгоре подобна молба го кара да върви против природата на парите, а тя повелява умножаването им точно така, както природата на животното се стреми към размножаване. Можеш да вложиш пари в калпаво начинание, тогава те загиват на полето на паричната чест; можеш да купиш с тях нов автомобил, макар старият да е почти нов-новеничък, можеш да отседнеш ведно с конете си за поло в най-скъпите хотели из международните курорти, да учредяваш призове за конни състезания и премии за произведения на изкуството, можеш в продължение на една вечер да похарчиш за стотина гости сума, с която стотина семейства биха живели цяла година - като вършиш всичко това, ти хвърляш парите си през прозореца така, както сеячът хвърля семената си, и те се връщат умножени през вратата. Но да ги раздаваш тихомълком за такива цели и на такива хора, от които нямаш никаква полза, е сравнимо единствено с вероломно убийство на парите. Напълно е възможно въпросните цели да са добри, а въпросните хора - забележителни; тогава би следвало да им се съдейства с всички средства, само не с парични. Така гласеше основното правило на Арнхайм, към което се придържаше толкова твърдо, че си извоюва славата на творчески и деен участник в духовното развитие на своето време.

За себе си Арнхайм можеше да каже още, че разсъждава като социалист, мнозина богаташи разсъждават като социалисти. Напълно съгласни са да признаят онова, на което дължат капитала си, за природен закон и са твърдо убедени, че не собствеността придава значимост на човека, а по-скоро човекът - на собствеността. Спокойно дискутират как в бъдещето, когато вече няма да ги има, собствеността ще изчезне, а за мнението си, че са близки до социализма, намират подкрепа и благодарение на това, че в убеденото си очакване на така или иначе неизбежния преврат мнозина ярко изразени социалисти предпочитат да общуват по-скоро с богатите, отколкото с бедните. Дълго могат да се изреждат различните функции на парите, подвластни на Арнхайм. А понеже икономическата дейност не бива да се отделя от другите видове умствена дейност, той, естествено, даваше не само съвети, но и пари на свои приятели интелектуалци и творци, когато настойчиво го помолеха; даваше обаче невинаги и никога много. Уверяваха го, че на света нямало друг, към когото да се обърнат с такава молба, понеже единствено той притежавал и необходимите за това духовни качества, и той им вярваше, защото бе убеден, че нуждата от капитал пронизва всички човешки взаимоотношения и е толкова естествена, колкото и нуждата от въздух. От друга страна, той споделяше мнението им, че парите са духовна сила, поради което я прилагаше единствено с деликатна сдържаност.

И защо изобщо ти се възхищават и те обичат? Не е ли това почти неразгадаема тайна, кръгла и крехка като яйце? По-истински ли те обичат, ако те обичат заради мустаците, вместо заради автомобила? От по-лично естество ли е любовта, която предизвикваш като загорял от слънцето син на Юга, отколкото тази, която получаваш в качеството си на син на крупен предприемач? В онези времена, когато всички следващи модата мъже гладко се бръснеха, Арнхайм както и по-рано носеше остра брадичка и късо подстригани мустаци: тяхното слабо, външно и все пак неотделимо от него усещане по лицето му по неясни и нему причини приятно напомняше за парите му всеки път, когато твърде самозабравено витийстваше пред прехласнатите си слушатели.

От: „Човекът без качества“, Роберт Музил, изд. Атлантис-КЛ, 2009
Снимка: Роберт Музил, 1930 г., en.wikipedia.org

53901 Преглеждания