През 1880 г., в своето лично периодично издание "Дневник на писателя", Достоевски споделя мнението си за анонимните злостни нападки, които е получил, откакто издава "Дневника". Времената се менят, нравите – не. 

(Portrait of Dostoevsky by Vasily Perov, 1872)

От неколкостотинте писма, които съм получил за година и половина, откакто издавам "Дневника", е имало най-малко стотина анонимни, но от тия сто само две бяха абсолютно враждебни. Тия две писма обаче са изключение, писали са ги не за да ми възразят, а за да ме наругаят.

Отдавна ми се струва, че в нашите дни, толкоз неустойчиви, толкоз преходни, преизпълнени с промени и задоволяващи толкоз малко хора (а така и трябва да бъде), непременно е трябвало да се навъди едно огромно количество хора, тъй да се каже, забравени, подминати, оставени без внимание и раздразнени: "Защо всъщност все те, а не аз, защо не обръщат и на мен внимание." Изпаднал в подобно състояние на лично раздразнение и незадоволен, тъй да се рече, идеал, някой господин е готов понякога да грабне кибрита и да тръгне да пали - толкова мъчително е неговото чувство, разбирам го много добре, така че за да го осъдиш, е необходимо да се въоръжиш по-скоро с хуманност, отколкото с негодувание. Но подпалването е вече крайност и съдба на други, да кажем, байроновски, мощни натури. За щастие има изход и за натури, не толкова мощни. Тоя изход е - просто да сториш пакост, да наклеветиш там или да излъжеш, да набедиш или да изпратиш анонимно писмо с псувни. С други думи, аз отдавна взех да подозирам и до днес подозирам, че нашето време е орисано да бъде време на велики събития и реформи, но заедно с това то безспорно е и време на засилено писане на анонимни писма с оскърбителен характер.

Мисля, че съм длъжен да споделя още едно наблюдение: изглежда, нашето младо поколение, тоест най-младите, юношите, не пишат обидни анонимни писма. Получавам много писма от младежи и всички те са подписани. И така, нашата младеж очевидно разбира, на първо място, че написаното може да бъде много рязко, но че подписът ще придаде на изразите в него допълнителна цена и че подписът променя целия характер към по-добро, понеже му придава дух на откровеност, мъжественост, готовност да защитиш и да отговаряш за убежденията си, пък и самата рязкост на изразите ще свидетелства само за пламенността на убежденията, съвсем не за желанието да обидиш. Ясно е следователно, че неподписаният оскърбител желае преди всичко да напсува някого, желае да си достави преди всичко това удоволствие и няма други цели. Притурете тук и факта, че можеш цял живот да не напишеш нито едно анонимно писмо, а в същото време цял живот да носиш в себе си душа на анонимен хулител.

От: Събрани съчинения в 12 тома. Том 11: Дневник на писателя 1877, 1880, 1881, Фьодор М. Достоевски, изд. Народна култура, 1989 
Изображение: Portrait of Dostoevsky by Vasily Perov, 1872 - en.wikipedia.org