(Рисунка на Лили Димкова от цикъла „Богомили“, Служители на Духа, носители на радостта)
Възниква въпросът как по българските земи, и в земите по съседство, са се запазили автентични прояви на нестинарството, и най-важното – защо? Това е свързано с душевно-духовната телесна конституция на хората, за която Щайнер в „Духовни състояния в еволюцията, водещи към антропософското общество“, казва следното:
„Въпреки всичко, имаше много хора, живеещи в южните и централни области на Европа, които мислеха по следния начин: „Наистина, моето вътрешно същество има независим живот във времето между заспиването и събуждането ми – то принадлежи на добрия свят и на област от злия свят.“ Отново и отново хората мислеха и премисляха за дълбочината на силите, които внасят доброто и злото в човешката душа. Те силно усещаха факта, че човешката душа се намира в свят, където силите на доброто и злото воюват помежду си. През първите векове на християнството, в южните и централните части на Европа, все още нямаше (масово) такива чувства, но през пети и шести век станаха все по-чести и по-чести. Това състояние на душата процъфтя особено сред тези, които получиха познания и учения от Изтока, а както знаем такива учения от Изтока могат да се разпространят по много начини. Разпространението беше най-широко в онези области, които впоследствие станаха известни с името България. Това име се наложи по чуден начин, въпреки че тези области се населяваха от различни народи. И така, в по-късните векове, всъщност за много продължителен период в Европа, тези, които бяха с най-силно развито такова състояние на душата, бяха наричани „българи”. За хората от Западна и Централна Европа, живели през по-късните векове на християнството и в първата половина на Средновековието, българите бяха човешките същества, които най-силно усещаха противодействието между космическите духовни сили на доброто и злото. По цяла Европа срещаме името „българи”, ползвано за хора като тези, които описах. Душите, за които говоря тук, в по-голяма или в по- малка степен, бяха в това състояние. Имам предвид душите, които и в по-нататъшния ход на своето развитие запазиха тези могъщи картини от свръхсетивните церемонии, в които самите те дейно участваха и които се случиха в духовния свят през първата половина на 19-ти век. Всичко, което тези хора преживяха, съзнавайки че участват в битката между доброто и злото, беше пренесено от тях между смъртта им в онзи живот до новото им раждане. А в промеждутъка, докато стояха сред могъщите космически картини, тези души получиха специфичен оттенък и оцветяване. Към всичко това може да се добави още нещо: тези души, всъщност, бяха последните в европейската цивилизация, които опазиха малко от онова специално усещане на етерното и астралното тяло при събуждане, и по време на сън. Като се разпознаваха по тези общи отличителни способности на вътрешния им живот, те като цяло живееха в (свои отделни) общини. А от останалите християни, които все повече и повече се приобщаваха към Рим, тези по-особени хора бяха разглеждани като еретици. Еретиците тогава все още не бяха толкова жестоко заклеймявани, както през по-късните векове. И все пак, на тях се гледаше като на еретици. Всъщност, останалите винаги имаха смътно, обезпокоително чувство за тях. Имаха чувството, че тези хора виждат повече, отколкото останалите хора – сякаш са свързани с Божественото по различен начин: чрез факта, че възприемат сънното състояние по-различно от останалите хора, сред които живеят. А останалите хора отдавна бяха загубили това умение и вече бяха по-близки до състоянието на душата, което стана почти всеобщо за Европа от 14-ти век насам.“
С тези думи Рудолф Щайнер описва богомилите и известните, след избиването и прогонването им от българските земи, техни последователи из цяла Европа – катари.
(Рисунка на Лили Димкова от цикъла „Богомили“, Служители на Духа, носители на радостта)
Избрано от „Нестинарството – кръгов мистичен ритуал на посвещение”, част от книгата „Космическо-земният път на пеперудата и човешката душа”, автор Дорина Пашмакова-Василева, изд. „Вдъхновение 2015“
* Рисунки на Лили Димкова от цикъла „Богомили“, Служители на Духа, носители на радостта, dobrodeteli.com
