„Дарът на орела”
Всеки, който иска да следва пътя на воина, трябва да се освободи от склонността да притежава неща и да държи на тях.
Воинът знае, че чака и знае какво чака, а докато чака, погледът му се наслаждава на света. Най-върховното постижение на воина е да се наслаждава на радостта от безкрая.
Не бъркай самотата с уединението. Самотата за мен е психологическо и душевно състояние. Уединението – физическо. От първото се затъпява, а второто – успокоява.
Посоката, в която върви съдбата на воина, не може да се променя.
Предизвикателството е колко далеч може да стигне той и колко безупречен може да бъде в тези строго определени граници.
Когато воинът няма никакви очаквания към хората, техните постъпки повече не го засягат. Един особен покой става движещата сила в живота му. Той вече е възприел едно от схващанията в живота на воина – отстранеността.
Човешките същества имат две страни. Дясната страна включва всичко, което интелектът може да схване. Лявата страна е сфера на неописуеми неща: свят, който е невъзможно да се побере в думи. Лявата страна може би се разбира, ако изобщо става дума за разбиране, с цялото тяло; затова тя не се поддава на рационално обяснение.
Всички способности, възможности и постижения на шаманизма, от най-простото до най-изумителното, са в самото тяло на човека.
Силата, която направлява съдбата на всички живи същества, е наречена Орела, не защото е орел или има нещо общо с орел, а защото за окото на виждащия тя изглежда като безмерен, абсолютно черен орел, възправен както един орел застава, а ръстът му се простира до безкрайността.
Всяко живо същество е дарено със силата – ако пожелае това – да потърси отвор към свободата и да мине през него. За виждащия, който вижда отвора, и за съществата, които минават през него, е ясно, че Орела е отредил този дар, за да пребъде осъзнаването.
От „Дарът на орела” (The Eagle’s Gift, 1981), изд. Прозорец
Снимка: tomtrigo.wordpress.com
