Оставете мозъка сам на себе си и вие ще оглупеете ♥ Петър ДИМКОВ

Леност 

♥ „Природата не знае почивка и с клетва обсипва всяко бездействие.“ ~ ГЬОТЕ 

Безделието е породило най-много престъпления и нещастия. Сър Валтер Скот пише на сина си в училище: „Длъжен съм да ти внуша най-сериозно, че трудът е условие, предписано нам от Бога в каквото и положение да сме в живота; нищо няма на света, което без труд да има цена, нищо не може да се придобие без него. Що се отнася до знанието и то не може да се посади в човешкия ум без труд, както не може да се отгледа житна нива, без да се изоре и засее тя предварително. Ако ние прекарваме нехайно нашата пролет, то и нашето лято ще бъде безполезно и за презиране, жетвата ни ще бъде гола слама и зимата ни на старини няма да бъде почитана от никого.“ Ипс Сарджет разказва, че един човек, считайки за неприлично да научи децата си на работа, неотдавна получил от тримата си синове известие, че единият от тях бил чистач на някакъв канал, другият арестували за скитничество, а третият бил принуден да троши чакъл и то под надзор.

Някой си мързеливец се оплакал веднъж, че не може да намери прехрана за семейството си. „Та и аз не мога да намеря, му отговорил един работник, всеки залък хляб трябва да се изкара с труд.“

Мързеливият младеж става мързелив мъж, защото кривата пръчка израства на криво дърво. Мързелът не бърза и сиромашията скоро го настига. Да бъде човек ленив, ще рече да бъде сиромах. Почивката е сладка за ония, които са я спечелили.

„Първият признак за вътрешна гнилост на човека, казва Дикенс, е, когато човек гледа да изклинчи от работа и да се скита насам-натам; да снове безцелно по пазарите, да отива накъдето го повлече първият срещнат познат, да се лута на разни места, вместо да овладее едно място, да не върши нищо в дадената минута, а пък да е готов да свърши куп важни работи утре или вдруги ден.“

Човек с енергия никога не може да бъде нещастен. Мързелът, а особено просията, едно време в Англия са наказвали: за пръв път виновния - с бой, за втори път -отрязвали горния край на ухото му, а за трети път - го хвърляли в затвора. Всеки скитник, мързеливец, както и онзи, който не иска да работи, щом се докажела тази вина, „се осъждали на смърт като злодеи-паразити и врагове на обществото“.

В Атина едно време мързелът се считал за престъпление и се наказвал от законите, а гражданите били длъжни не само да се трудят, но и да влагат в работата всичките си способности. Не било достатъчно всеки сам да си избере занятие: ареопагът си позволявал да преглежда средствата, с които човекът разполагал, размера на разноските, трудолюбието и пестеливостта му.

„Според мене, безделието е един вид самоубийство, писал лорд Честърфилд на сина си, защото то винаги разрушава човека, ако и да оставя животинските му инстинкти.“

На публични места и в къщите трябва се окачи списък на „крадците“ или „убийците на време“: безделието, немарливостта, късното ставане, скитането, безцелният труд, успиването, глупостта, работенето с морна глава и отпаднала енергия, безполезното писане на писма, безцелното ходене на гости у познати, забави - непотребни за здравето или за почивка, гостите и посетителите, които отнемат много скъпи минути и часове, глупавото бъбрене, въздушните кули, безцелните пътувания, четенето на глупави романи, бавенето, сбутаността, извършването на работата на половина, скуката.

Природата изисква да работите до умора, преди да ви даде сладък, съживителен сън и вълчи апетит — разкош, непознат за мързеливците и безделниците. Тя пази тези блага за своите работници с попукани ръце. Понеже печалбата им е малка, тя им дава това допълнително възнаграждение.

Велосипедът пада, щом се спре; трудолюбието удържа мнозина от падане в живота. Човек, който стои с ръце в джобовете си по цели месеци, когато другите работят, скоро започва да бърка в чуждите джобове.

Принципът да се предоставя всяко нещо само на себе си е опасен. Оставете мозъка сам на себе си и вие ще оглупеете; предоставете вашата нива сама на себе си и вие ще осиромашеете; оставете вашия съсед сам на себе си - вие ще станете егоист; предоставете душата си на самата нея - и тя ще стане дяволска.

Мързеливият не е по-полезен за хората от мъртвеца, само че заема повече място. Който чака да му изпадне случай да направи нещо, сам изпада в затвора.

„В труда има вечно благородство, дори святост, казва Карлайл. Колкото и заблуден да бъде човек, колкото и да е забравил високото си призвание, все пак има надежда да се поправи, ако се труди честно и добросъвестно; само в безделието има вечно отчаяние.“

„Ако някога нашият свободен народ, нашето правителство се съвършено изродят, казал Линкълн, това ще стане от човешкия стремеж да се заема каквато и да е държавна длъжност и да се живее осигурен живот.“ „Има едно просто житейско правило, казва Дж. Стюарт Мил, задължително за всички времена, независимо от различията в нравствените учения: изучавай се непрестанно, докато не откриеш най-високото нещо, на което си способен. Вземи пред вид всичките си дарби и външни обстоятелства и тогава пристъпвай към действие.“

Когато казвали на Джон Ръскин за някого си, че е гений, той винаги запитвал: „А труди ли се?“

„Няма нищо по-лошо за хората, отрупани с работа, от посещенията на онези, които са без работа“ - бил девизът на един шотландски издател.

Докато не се излекуват всички недъзи на човечеството, докато последната жадна душа не бъде доведена до извора на живота, дотогава нито един човек, способен да се труди, няма право да сложи оръжието си и да си почива.

Времето зависи от това, кой как се ползува от него: в ръцете на умния, то е благодат; за глупавия - проклятие, за неразумния - приготвяне към вечно осъждане. За вас то значи много, за съседа ви - нищо.

Ако станеше нужда да дам някакъв съвет на нашата младеж, ето какво бих й казал:

Гледайте да не загубите нито един ден без полза. За търтеите няма място нито на небето, нито на земята; те са позор за рода си. Никакъв блясък на богатство или обществено положение не може да потули безобразната им същност. По-добре е да мъкнем вар или да ринем с лопата, за да принесем полза на хората с честен труд, отколкото да бъдем възпитани в разкош и да живеем като паразити.

От: „Хигиена и лекуване на душата“, Петър Димков, изд. Астрала
Снимка: petardimkov.com