Опасно и вредно да оставим „слънцето да залезе над гнева ни“ ♥ Прентис МЪЛФОРД и тайната на съня

Прентис Мълфорд (1834 ~ 1891) е най-забележителният представител на американската окултна школа, твърде малко позната в Европа. Родил се в Саг Харбор, Ню Йорк, отишъл си от този свят на кораб, където живеел съвсем сам. Единственото съчинение, което написал - „Вашите сили и как да ги използвате“ - е изключително практичен трактат, отличаващ се с несравнимата си точност. Това съчинение се появило през 1887 година.

(1834 ~ 1891)

Вашите сили. Тайната на съня.

Мисълта е действителна сила. Когато повдигате известен товар, вие насочвате мисълта си към мускула, който повдига. Колкото по-тежък е товарът, толкова повече мислеща сила насочвате към него. Ако при това повдигане част от вашата мисъл се насочи към друга посока, ако някой ви говори, ако нещо да уплашва или ви досажда, част от вашата сила или от вашата мисъл ви напуска и се насочва към онова, което е отвлякло известна част от вашето внимание.

Разумът, мисълта, умът са ония, които движат повдигащия товара мускул, както човек си служи с въже, за да тегли известен товар. Няма труд без разум. Разумът, мисълта, разсъдъкът и умът означават почти едно и също нещо.

Малко важи, за предаване на силата, дали духът, щом е съсредоточен, се намира близо до тялото или е отдалечен от него. Когато силите му (мислите му) са събрани, бил той надалеко или наблизо си послужи с него в цялата пълнота на силите му.

Но духът може да остане разсеян през цялата нощ. Той може да не бъде никога в състояние да сбере силите си. Той може да живее така, както живеят мнозина днес, с мисъл винаги насочена към делото, което върши или се опитва да върши. Той кара тялото да върви и изпраща своята сила (своята мисъл) към мястото, където бърза да отиде, той пише с тялото, а мисли за друго нещо. когато блуждае така, той изпраща сила към всички посоки. Това умствено състояние, тия изпускания на мисъл, това безполезно хабене на сила, става най-сетне навик, дотъкава степен вкоренен, че духът може напълно да изгуби властта, която има да сбира силите си. В това състояние той не се сдобива със сили нито през нощта, нито през деня.

Безсъницата произхожда от затруднението, изпитвано от духа да съсредоточи и да сбере силите си.

Безсъницата произхожда от пълната неспособност на духа да съсредоточи мислите си. Постоянното лекуване на безсъницата трябва да започне през деня. Вие трябва по-напред да дадете възможност на ума си да насочи цялата си мисъл върху делото, което сте започнали да вършите: ако завързвате обувката си, мислете само за това и за нищо друго, по този начин се съсредоточавате и сбирате силите си. Ако, връзвайки обувките си, мислите за бъдещите си покупки, безполезно губите половината от силите си. Всъщност, вие се опитвате да направите две неща в едно и също време, а не правите добре нито едното, нито другото. Вие пръскате ума си върху толкова неща, за които мислите, когато връзвате обувката си. вие поддържате навика да пръскате силата си, докато този навик стане неволен, вие все повече и повече усилвате затруднението, което духът ви изпитва, когато трябва да се съсредоточи, и по този начин все по-трудно става за духа отново да заеме сутринта мястото си в тялото, пълен със сила, или вечерта - да го напусне.

Вие не можете да имате здрав сън през нощта, освен при условие - духът ви да напусне тялото. Безсъницата показва просто, че духът не може да напусне тялото.

Ако изпаднем в опасния навик да бленуваме, умът ще бленува, след като е напуснал тялото през нощта, също тъй, както е бленувал и когато е заемал в него място през деня; или пък, ако се намирате в настроение на препирня, умът ви ще се бие, ще се сблъсква, ще мрази през цялата нощ; и отново ще влезе в тялото си, безсилен да го използва; защото - за да се бори човек, дори и само с мисъл, той се нуждае от употреба на сила.

Поради тая причина е опасно и вредно да оставим „слънцето да залезе над гнева ни“, сиреч да държим в ума си, тъкмо преди телесното око да се затвори за през нощта, спомен за омразни лица и по този начин да насочим върху тях ненавистна мисъл. Умът ще продължи да се пълни със същото чувство, след като напусне тялото. Омразата е просто изразходвана сила, с която си служим да разкъсваме сами себе си, защото омразата е разрушителна сила.

Благоволението към всички е съзидателно: то прави човека все повече и повече силен. Омразата разсипва, доброжелателството към всички привлича от всички, с които идваме в съприкосновение, здрави и съзидателни съставки. Ако бихте могли да видите деятелните съставки, как летят от тях към вас, при симпатията им към вас, те биха ви се сторили като животворни поточета, които засилват живота ви. Напротив, съставките на омразата, които бихте могли да възбудите у други хора, биха ви се видели като спускащи се върху вас във вид на мрачни лъчи от вредно и отровно вещество.

Отправяйки към оня, който ви мрази, мисъл, пълна с омраза, вие само уголемявате силата и мощта на тази съставка, защото тия две противоположни и опасни съставки се срещат, смесват се, действат и противодействат върху ония, от които са излезли, засилвайки постоянно воюващата им сила, докато изтощят и единия, и другия. Самата облага би трябвало да пречи на хората да се мразят, това отслабва тялото и причинява болести. Няма циници, сприхави и закачливи хора, които да се ползват с добро здраве: техните ядовити мисли ги отравят; техните телесни болести имат своя извор в техния ум, който е болен - нещо, което причинява болест и на тялото им.

Из: „Древни и нови мъдреци“, Грийо Дьо Жеври, изд. Варна Логос Теома 1993
Снимки: commons.wikimedia.org

2245 Преглеждания