„…да разрушиш нечия душа с едничка дума само, с дъха си да изгориш нечие тяло - а приключиш ли с тези задачи за деня, да си измиеш ръцете.“
Съвършеният свят
Боже на залутаните души, сам залутан сред боговете, чуй ме...
Съдбо благородна, бдяща над нас, безумните и заблудените, чуй ме...
Живея сред съвършен род - аз, най-несъвършеният.
Аз – човешки хаос, мъглявина от смътни частици – вървя сред пълноценни светове, сред люде с установени закони и непоклатим ред, със стройни мисли, разчетени мечти и утвърден опис от представи.
Техните добродетели, о боже, са премерени, а греховете им – претеглени, и дори осейващите сумрака безброй дреболии, които не са ни грехове, ни добродетели, са обозначени и разпределени по графи.
Тук дните и нощите са разграничени съобразно поведението на хората и са подвластни на точни и неотклонни правила.
Да ядеш, да пиеш, да спиш, да покриваш голотата си, а сетне да изпитваш умора – и всяко нещо да вършиш тогава, когато му е времето.
Да работиш, да играеш, да пееш, да танцуваш, а сетне да отмаряш спокойно – тогава, когато настъпи часът.
Да мислиш нещо, друго да чувстваш из-дълбоко, а сетне да отпаднат мислите и чувствата – тогава, когато над далечния хоризонт изгрее някоя звезда.
Да ограбиш съседа с усмивка, с благороден замах да раздаваш дарове, да хвалиш предпазливо, да порицаваш внимателно, да разрушиш нечия душа с едничка дума само, с дъха си да изгориш нечие тяло - а приключиш ли с тези задачи за деня, да си измиеш ръцете.
Да обичаш според ясен ред, сам да се развличаш според предварително одобрен подход, да се прекланяш пред боговете както подобава, ловко да подвеждаш демоните – а сетне всичко да забравиш, сякаш си загубил паметта си.
Да проявяваш с разум прищевки, да разсъждаваш обосновано, кротко да вкусваш щастието, възвишено да страдаш – а сетне да изпиеш чашата до дъно, тъй че утре пак да я напълниш.
Всички неща, о боже, са предвидливо обмислени докрай, породени са предумишлено, подхранвани са с точност и отмереност, ръководени са от строги правила – а сетне биват унищожени и погребани, съобразно установен способ; и дори сетните обители, приютили човешките души, са номерирани и обозначени.
Такъв е съвършеният свят, пълноценен и изряден свят, свят на върховни чудеса – той е най-зрелият плод в божията градина, той е венецът на вселената.
Ала защо, о боже, съм длъжен да бъда тук аз – зелено семенце от неразгоряла се докрай страст, неистова буря, неустремена ни към Изтока, ни към Запада, отронена частица от вече изпепелена планета?
Защо съм тук, о боже на залутаните души, а ти си залутан сред боговете?
Из: „Безумецът“, Халил Джубран Халил, изд. Фама
*Photograph of Khalil Gibran During his youth, poetryfoundation.org
