Царят – отшелник
Разказаха ми, че в една планинска гора живеел сам-самин млад мъж, който някога бил цар на голяма страна отвъд Двуречието. Разказаха ми още, че той по своя воля се отказал от престола, напуснал земята на своята прослава и си избрал за обител пустошта. И аз си рекох: „Ще потърся този човек и ще узная тайната му, защото който се отрича от царство, навярно се нуждае от нещо по-велико от царство.”
Още същия ден отидох в гората, която бе негов дом. Намерих го седнал под бял кипарис, а в ръката си като скиптър държеше тръстика. Поздравих го така, както се поздравява цар. Тогава той се извърна към мен и благо ме попита:
– За какво си дошъл в тази гора на покоя? Дириш сред зелените сенки изгубената си самоличност, или убежище за помрачената си душа?
А аз отговорих:
– Търсех теб, понеже искам да разбера какво те е накарало да замениш царство за гора.
Той рече:
– Кратка е моята история, понеже внезапно и за миг се пръсна сапуненият мехур. Ето как се случи. Веднъж си стоях на един прозорец в двореца. В градината се разхождаха главният камерхер и някакъв чуждестранен пратеник. Като наближиха до мен, чух как камерхерът казва: „Аз съм като царя – жаден за силно вино и гладен за всякакви комарджийски игри. И също като господаря съм по нрав избухлив.” Сетне камерхерът и пратеникът изчезнаха сред дърветата. Ала подир малко отново се появиха и камерхерът вече говореше за мен: „Моят господар, царят, е като мен – добър стрелец е, обича музиката и се къпе три пъти дневно.”
Царят замълча, а след миг добави:
– Същата вечер напуснах двореца само с дрехите на гърба си, понеже не исках повече да бъда управник на хора, които възприемат моите пороци и ми приписват своите добродетели.
Аз рекох:
– Чудно наистина, и твърде странно. А той отвърна:
– Не, друже, ти открехна вратата на моите мълчания, но откри само дреболия. Та кой не би заменил царство за гора, където сезоните пеят и танцуват? Много са онези, получили срещу царството си далеч по-малко от самотата и сладкия уют на уединението. Безброй орли се спускат от висините, за да заживеят с къртиците – та да узнаят тайните на земята. Някои се отказват от царството на мечтите, за да не бъдат отдалечени от тези, които нямат мечти. Други се отказват от царството на голотата и покриват душите си, та останалите да не се срамуват, съзирайки истината разголена и красотата – разбулена. А от всички най-велик е онзи, който се отказва от царството на скръбта, за да не се чувства горделив и тщеславен.
Сетне той стана, опря се на тръстиковата пръчка и каза:
– Сега иди в големия град и седни пред портите. Наблюдавай всички, които влизат и излизат. И ще познаеш кой е роден цар, ала е без царство. И кой е подвластен на плътта, но управлява чрез духа – при все че това не е известно нито нему, нито на поданиците му; и кой наглед управлява, но всъщност е роб на робите си.
След като изрече тези думи, той се усмихна и на устните му грейнаха множество зори. Сетне се обърна и пое навътре в гората.
Аз се върнах в града и застанах пред портите, за да наблюдавам минувачите, както той ми беше заръчал. И от този ден, та до днес, безчет са царете, чиято сянка легна върху мен, и твърде малко поданиците, върху които легна моята.
От: „Предтечата”, Халил Джубран, изд. ФАМА
Рисунка: The Thinker by Kahlil Gibran
