За любимите мелодии, за „мъглите“ житейски и творчески, и добродетелите. Една анкета от зимата на 1976 г. с големия наш писател.
Кои добродетели цените най-много у родителите си?
Най-много ме е възхищавало у майка ми нейното трудолюбие, а у баща ми – вярата му, че светът ще се оправи.
Какво качество не успяха да култивират у вас?
Послушание.
Съумяхте ли да възпитате у наследниците си онова, което вашите родители не успяха?
Не съм се опитвал, защото разбрах, че е безсмислено. Какво ще рече „да слуша“ едно дете? В повечето случаи това ще рече да мисли и действа като възрастен човек, но ако детето прави така, то няма да е дете. Детето мисли и действа като дете и затова в очите на възрастните то „не слуша“. Това е неизбежно противоречие, което не бива да се драматизира, защото „непослушните“ деца като възрастни ни изненадват понякога с повече добродетели.
Къде в чужбина сте се почувствали най-емоционално ангажиран?
В Троя. Когато се покачих върху нейните развалини и си мислех, че под мене се намират цели девет града – девет цивилизации, превърнати в пепел и трошляк. И някак много фигуративно си представих преходността (хайде да не кажа суетата) на живота, който завършваше в тоя миг на това място тъкмо с мене – един балканджия от Родопите. И почувствах (за първи път!) как светкавично прелита времето.
Кои страни от живота извън родината не можете да приемете?
Когато съм извън България, в капиталистическа страна, гнети ме най-вече усещането за могъществото на парите – голямата, фатална бих казал зависимост, в която се намират хората от нея. Гнети ме, че голямото обществено, пък и нравствено мерило са парите.
Кое политическо събитие (научно откритие) през последните години ви е направило най-силно впечатление?
Синтезирането на изкуствен ген. Това откритие създава предпоставки (засега теоретически) за въздействие и даже за корекции върху човешката природа. А как ще бъде „коригиран“ и „поправян“ човекът, дали това ще бъде процес на усъвършенстване или обезобразяване – от това ще зависи „да бъде ли той или да не бъде“.
Кой е най-големият ви творчески успех? А най-голямата несполука?
Не се доверявам на самооценките.
Кои свои произведения обичате най-много?
Едноактната пиеса „Кучета“ и разказите „Дервишово семе“ и „Пътеки“.
Мелодии, които винаги бихте слушали?
Кукувичето кукане и Петата симфония на Бетовен. Кукувичето кукане е звук на възраждането, символ на пролетта и затова не се насищам да го слушам. Петата симфония е друго нещо, тя е проста, и сложна, и дивна като Вселената.
Човешкият недостатък, който предизвиква у вас гняв и активизира съпротивата ви?
Колебая се между завистта, грубостта и грандоманията.
Любимият ви цвят и цветово съчетание, което предпочитате?
Оранжевият – чист, и в съчетанията, които не му противоречат. Оранжът е слънце и празник. Огън, който не изгаря и не пари. Оранжът е голямо нещо за хората, израснали в студена одая с огнище, където всичко се е въртяло около огъня.
Вашето мнение за любовта?
Понякога е великолепна.
Какъв тип жена харесвате?
Женствената.
Кое от всекидневието ви потиска най-много?
Когато съм в София, потиска ме най-силно аерозолната мъгла, а в моята творческа среда – „мъглата“, която ни пречи, понякога, да видим кое е плява и кое – зърно.
В-к „Литературен фронт“, януари, 1976 г.
Снимка: dictionarylit-bg.eu
