„Изгубеният рай“ (Paradise Lost) е бисерът в короната от лирични произведения на поета Джон Милтън и една от най-великите английски поеми, писани някога. Творбата представя земята между Рая и Ада, драматичната битка на Сатаната срещу Бог и прогонването на Адам и Ева от Едем. Ослепелият английски поет, диктува родените в сърцето му стихове на специално назначен текстописец, а през октомври 1667 г. неговият „Изгубен рай“ се ражда на белия свят. Поемата на Милтън жъне небивал успех и до днес, когато всеки от нас може да открие в нея зрънце горчива истина – за рая, който губим всеки ден и хаоса, в който потапяме земята. 

(William Blake, The Temptation and Fall of Eve, 1808 (illustration of Milton's Paradise Lost)

 

Архангел Михаил продължава своя разказ за това какво ще последва след потопа; после, като споменава Авраам, започва постепенно да обяснява кое ще бъде онова потомство на жената, обетовано на Адам и Ева при грехопадението им; неговото въплъщение, смърт, възкресение и възнесение; състоянието на Църквата до второто му пришествие. Адам, дълбоко удовлетворен и утешен от тези откровения и обети, се спуща от хълма с Михаил; разбужда Ева, която през цялото това време е спала, но чрез благи сънища е добила душевен покой и смирение. Михаил ги извежда за ръце от Рая; зад тях се люшка пламенният меч и херувимите заемат стражевите си постове.

Тъй както пътникът по пладне сяда да почине,
дори когато бърза, тъй архангелът сега
поспря между света погубен и света възкръснал,

та и Адам да се намеси, ако пожелае,
а после гладко продължи прекъснатата реч:

„Дотук видя ти как един свят почва и завършва
и как човекът никне пак като от присад нов.

Остава ти да видиш още много, но усещам,
че тленният ти взор мъжди  божествените гледки
измъчват твоите човешки сетива без друго.
Затуй това, което следва, аз ще ти разкажа,
а ти ме слушай с нужното внимание докрай.
Това повторно людско племе, докато е още
многочислено и пази спомена ужасен
за миналата вече казън, в страх пред божеството
донейде ще живее с оглед на това, кое е
добро и право, в кратко време ще се размножи
и трудейки се над земята, ще добие зърно
и вино, и елей в излишък; и като принася
от стадото си ту телец, ту агнец или яре
със щедро възлияние от вино в пир свещен,
ще изживее дните си в невинна радост, в мир
ще обитава на семейства и на родове
под бащината власт; доде един не се възземе,
надменен и честолюбив по дух,
и недоволен
от справедливото човешко равенство и братство,
господство незаслужено над братята си сам
не присвои и не прокуди силом от земята
съгласието и дори природния закон,
поел на лов (и то за хора, не за зверове)
с война и козни пакостни срещу ония, дето
отказват на тиранството му да се подчинят 
затуй ще го възвеличат като могъщ ловец
пред Господа, като че ли той въпреки небето
и от небето ще добие втора самовласт;
от бунта ще се е родило неговото име,
макар в бунтарство другите да обвинява сам,

Той заедно със шайката, съединена с него
или под него от подобен тираничен бяс,
поел на поход от Едем на запад, ще попадне
в равнището, където черна кипнала смола
изригва из недрата земни  злата паст на ада;
от тухли и от тази луга те ще се заемат
да изградят и град, и кула до небето чак
и тъй да си спечелят име, та като се пръснат
в земи далечни, споменът за тях да не погине,
без оглед на това, дали е зъл или добър.
Но Господ, който навестява людете незримо
и често през поселищата техни преминава,
за да следи делата им, съглежда ги и скоро
се спуща над града, преди онази земна кула
да затъмни небесните, и за да ги осмее,
заселва по езиците им духове различни,
та да изтрият родната им реч и вместо нея
да посадят раздорна глъч от непознати думи;
веднага сред строителите се надига гръмка
противна врява; всеки почва неразбран да вика
на другия, доде накрай, прегракнали и гневни,

се сбиват като подиграни; то бе смях велик
по небесата при вида на тази суматоха
и шумотевица; така строежът се превърна
в посмешище, „смешение“* наречен беше той.“

* Смешение (староевр. „Вавилон“) - вж. „Битие“ 11, 9: „Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя.“

От: „Изгубеният рай“, Джон Милтън, ДИ „Народна култура“, 1981
*William Blake, The Temptation and Fall of Eve, 1808 (illustration of Milton's Paradise Lost), en.wikipedia.org
*Paradise Lost, Poem by John Milton, Published c. 1667, London, bl.uk