„Изгубеният рай“ (Paradise Lost) е бисерът в короната от лирични произведения на поета Джон Милтън и една от най-великите английски поеми, писани някога. Творбата представя земята между Рая и Ада, драматичната битка на Сатаната срещу Бог и прогонването на Адам и Ева от Едем. Ослепелият английски поет, диктува родените в сърцето му стихове на специално назначен текстописец, а през октомври 1667 г. неговият „Изгубен рай“ се ражда на белия свят. Поемата на Милтън жъне небивал успех и до днес, когато всеки от нас може да открие в нея зрънце горчива истина – за рая, който губим всеки ден и хаоса, в който потапяме земята.
(William Blake, The Temptation and Fall of Eve, 1808 (illustration of Milton's Paradise Lost)
♥
Архангел Михаил продължава своя разказ за това какво ще последва след потопа; после, като споменава Авраам, започва постепенно да обяснява кое ще бъде онова потомство на жената, обетовано на Адам и Ева при грехопадението им; неговото въплъщение, смърт, възкресение и възнесение; състоянието на Църквата до второто му пришествие. Адам, дълбоко удовлетворен и утешен от тези откровения и обети, се спуща от хълма с Михаил; разбужда Ева, която през цялото това време е спала, но чрез благи сънища е добила душевен покой и смирение. Михаил ги извежда за ръце от Рая; зад тях се люшка пламенният меч и херувимите заемат стражевите си постове.
Тъй както пътникът по пладне сяда да почине,
дори когато бърза, тъй архангелът сега
поспря между света погубен и света възкръснал,
та и Адам да се намеси, ако пожелае,
а после гладко продължи прекъснатата реч:
„Дотук видя ти как един свят почва и завършва
и как човекът никне пак като от присад нов.
Остава ти да видиш още много, но усещам,
че тленният ти взор мъжди – божествените гледки
измъчват твоите човешки сетива без друго.
Затуй това, което следва, аз ще ти разкажа,
а ти ме слушай с нужното внимание докрай.
Това повторно людско племе, докато е още
многочислено и пази спомена ужасен
за миналата вече казън, в страх пред божеството
донейде ще живее с оглед на това, кое е
добро и право, в кратко време ще се размножи
и трудейки се над земята, ще добие зърно
и вино, и елей в излишък; и като принася
от стадото си ту телец, ту агнец или яре
със щедро възлияние от вино в пир свещен,
ще изживее дните си в невинна радост, в мир
ще обитава на семейства и на родове
под бащината власт; доде един не се възземе,
надменен и честолюбив по дух, и недоволен
от справедливото човешко равенство и братство,
господство незаслужено над братята си сам
не присвои и не прокуди силом от земята
съгласието и дори природния закон,
поел на лов (и то за хора, не за зверове)
с война и козни пакостни срещу ония, дето
отказват на тиранството му да се подчинят –
затуй ще го възвеличат като могъщ ловец
пред Господа, като че ли той въпреки небето
и от небето ще добие втора самовласт;
от бунта ще се е родило неговото име,
макар в бунтарство другите да обвинява сам,
Той заедно със шайката, съединена с него
или под него от подобен тираничен бяс,
поел на поход от Едем на запад, ще попадне
в равнището, където черна кипнала смола
изригва из недрата земни – злата паст на ада;
от тухли и от тази луга те ще се заемат
да изградят и град, и кула до небето чак
и тъй да си спечелят име, та като се пръснат
в земи далечни, споменът за тях да не погине,
без оглед на това, дали е зъл или добър.
Но Господ, който навестява людете незримо
и често през поселищата техни преминава,
за да следи делата им, съглежда ги и скоро
се спуща над града, преди онази земна кула
да затъмни небесните, и за да ги осмее,
заселва по езиците им духове различни,
та да изтрият родната им реч и вместо нея
да посадят раздорна глъч от непознати думи;
веднага сред строителите се надига гръмка
противна врява; всеки почва неразбран да вика
на другия, доде накрай, прегракнали и гневни,
се сбиват като подиграни; то бе смях велик
по небесата при вида на тази суматоха
и шумотевица; така строежът се превърна
в посмешище, „смешение“* наречен беше той.“
* Смешение (староевр. „Вавилон“) - вж. „Битие“ 11, 9: „Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя.“
От: „Изгубеният рай“, Джон Милтън, ДИ „Народна култура“, 1981
*William Blake, The Temptation and Fall of Eve, 1808 (illustration of Milton's Paradise Lost), en.wikipedia.org
*Paradise Lost, Poem by John Milton, Published c. 1667, London, bl.uk
