Време да обичаме себе си ♥ Луиз ХЕЙ

Да обичаме себе си 

Продължавам да обяснявам, че няма значение как изглежда проблемът, с всички хора работя само върху едно и то е: да обичаме себе си. Любовта е чудодейният лек. Обичта към себе си извършва чудеса в живота ни.

Не става дума за суетност или високомерие, или надменност - това не е любов. То е просто страх. Говоря за това да уважавате себе си и да сте благодарни за чудото, което всъщност представляват тялото и умът ни.

„Любовта“ според мен е благодарност - до такава степен, че да изпълни сърцето ми до краен предел и да започне да прелива. Тя може да се насочи във всяка посока.

♥ Мога да обичам:

Самият жизнен процес.
Радостта, че съм жива.
Красотата, която виждам.
Друг човек.
Знанието.
Умственият процес.
Телата ни и начина, по който функционират.
Животните, птиците, рибите.
Растителното царство във всичките му форми.
Вселената и начина, по който тя действа.

Какво можете да прибавите вие към този списък?

♥ Нека погледнем някои от начините, по които не се обичаме:

Намираме си недостатъци и се критикуваме непрекъснато.
Злоупотребяваме с телата си чрез храната, алкохола и наркотиците.
Приемаме, че не сме достойни за обич. 
Страх ни е да поискаме прилична цена за труда си.
Създаваме болести и страдания в телата си.
Отлагаме неща, от които бихме имали полза.
Живеем в хаос и безредие.
Задлъжняваме и се обременяваме.
Привличаме към себе си любовници и приятели, които ни подценяват.

А по какъв начин го правите вие?

Ако по какъвто и да е начин отхвърляме нещо, което е добро за нас, това означава, че не обичаме себе си. Помня една моя клиентка, която носеше очила. Един ден освободихме един отдавнашен страх от детството й. Следващия ден тя се събудила и почувствала, че контактните й лещи нещо я дразнят и не ги сложила. Огледала се наоколо и открила, че вижда много ясно.

Но през целия ден си повтаряла: „Не мога да повярвам това. Не го вярвам.“ на другия ден пак си сложила лещите. Подсъзнателният ни разум не притежава чувство за хумор. Тя не могла да повярва, че си е създала съвършено зрение. Себеподценяването не означава нищо друго, освен че не обичаме себе си.

Том бе много добър художник и имаше богати клиенти, които го молеха да украси някои от стените в къщите им. Но така ставаше, че той все закъсняваше да си плати сметките. Първоначално определената от него цена никога не бе достатъчна, за да заплати разходите си за времето, което отделяше за работата. Всеки, който извършва услуга или създава уникално произведение, може да поиска произволна цена. Богатите хора обичат да плащат много за това, което получават, това придава по-голяма стойност на продукта. И още примери:

Партньорът ни е уморен и в лошо настроение. Чудим се какво ли сме сбъркали ние, за да причиним това. Излизаме заедно един-два пъти и той не се обажда повече. Мислим си, че нещо с нас самите не е наред. Бракът ни се проваля и сме сигурни, че ние сме причината за това.

Страх ни е да си поискаме повишение на заплатата. 

Не успяваме да „продадем стоката“ или „да получим ролята“ и сме сигурни, че „не ни бива“. Страх ни е от интимността, затова не допускаме никого прекалено близко до себе си и пристъпваме към анонимен секс.

Не можем да вземем решения, защото сме сигурни, че ще сгрешим.

А при вас как се проявява липсата на увереност в себе си?

♥ Съвършенството на бебетата

Колко съвършени сте били, когато сте били малко бебе. Бебетата не е необходимо да правят каквото и да е, за да станат съвършени. Те вече са такива и се държат така, като че ли знаят това. Те разбират, че са центърът на Вселената. Не ги е страх да си поискат онова, което желаят. Свободно изявяват емоциите си. Вие веднага разбирате, когато бебето се ядоса, всъщност дори и на съседите им става ясно какво е настроението му. Знаете също и кога е щастливо, защото усмивката му огрява цялата стая. Бебетата преливат от любов.

Малките бебенца ще загинат, ако не получават любов. Като пораснем, се научаваме да живеем без нея, но те не могат да понесат това. Те обичат всяка част от телцата си, дори и изпражненията си. Те са невероятно смели.

И вие сте били такива. Всички сме били такива. След това сме се вслушвали във възрастните около себе си, които са се научили да се страхуват, и сме започнали да отричаме собственото си величие.

Никога не вярвам на клиентите, когато се опитват да ме убедят колко ужасни са или пък колко недостойни за обич са. Моята работа е да ги върна назад във времето, когато са знаели как наистина да се обичат.

Избрано от: „Излекувай живота си“, Луиз Хей, превод Тодор Захариев, изд. Кибеа 
Снимка: louisehay.com