Автор на поетични сборници, разкази и повести, романи, миниатюри и редица пиеси. Френският писател-реалист Жул Ренар (1864 ~1910) е познат на българските читатели с автобиографичната си повест „Червенокосото“ (1894), многократно екранизирана в чужбина. По текстове от книгата му с миниатюри „Естествени истории”, Морис Равел композира музика. Член на академия „Гонкур”, Жул Ренар добива популярност с афористичността на словото си, изпълнила най-вече прочутите му „Дневници“ – истинска съкровищница с блестящи цитати и крилати мисли. Споделяме част от тях.
(Jules Renard, c.1893)
Да бъдеш скромен – това е онази гордост, която най-малко дразни околните.
Ако щастието не е в парите, дайте ги на съседа.
Има два типа хора – едните преобръщат света, а другите тичат редом с тях и викат: „Боже, накъде се е втурнал този свят?“
Обичам самотата, дори когато съм сам.
Не зная дали Бог съществува, но за собствената му репутация би било най-добре, ако го няма.
Старостта настъпва, когато човек започне да говори: „Никога не съм се чувствал така млад!“
Старостта идва внезапно, като снега. Една сутрин се събуждаш и виждаш, че всичко е побеляло.
Такива като мен, ме правят мизантроп.
Само времето не губи време.
По-трудно е да бъдеш в течение на седмица порядъчен човек, отколкото герой в течение на петнадесет минути.
Трудът мисли, мързелът мечтае.
Литературата могат да я правят само воловете. Най-мощните волове са гениите, онези, които неуморно работят по осемнадесет часа на ден. Славата е непрекъснато усилие.
Ние непрестанно и настойчиво проявяваме пороците си и все пак успяваме да презираме всичките си ближни.
Критиците са ботаници. А аз съм градинар.
Не се безпокойте! Никога няма да забравя услугата, която съм ви направил.
Голямото нещастие е в това, че нашият вкус се развива, докато талантът си остава на място.
Иронията е срамежливостта на човечеството.
Талантът е като парите: съвсем не е задължително да го имаш, за да говориш за него.
Яснотата е учтивостта на хората на перото.
Да пишеш за свой приятел означава да се скараш с него завинаги.
Да, знам. Всички велики хора отначало не са ги признавали, но аз не съм велик човек и бих предпочел да ме признаят веднага.
Колкото повече четеш, толкова по-малко подражаваш.
Има ли във фразата думата „задник“, публиката, колкото и да е изискана, чува само нея.
Няма приятели. Има само минути на приятелство.
Животът може да си позволи разкоша да мине без логика, литературата – никога.
Книгите ми - това са моите писма до самия мен, които си позволявам да ви чета.
Възвишеното, повторено два пъти, става сладникаво.
И главното: никога не смесвай тъгата със скуката.
Животът е толкова тъжен, че просто не смееш да правиш от него литература.
Птицата в клетката не знае, че не може да лети.
Добротата никога не води до глупост.
Жената е лекомислена тръстика.
– Аз не се занимавам политика. – Знаете ли, това е все едно да се каже: „Не се занимавам с живота”.
Славата е онзи дим без огън, за който толкова много говорят.
Ясно виждам на площада до старото гробище мой бюст с надпис: „На Жул Ренар от равнодушните съотечественици”.
По материали от: Избранное и literaturensviat.com
Снимка: Jules Renard, c.1893, commons.wikimedia.org