„Истината за страданието е Благородна, защото тя не обвинява страданието, което изпитваме от другите.“
Из беседите на Аджан Сумейдо върху централното учение на Буда и Четирите Благородни Истини, изложени за първи път през 528 година пр.н.е.
♥ Удоволствие и неудоволствие
Нека изследваме докъде ни доведе това хедонистично дирене на удоволствие като самоцел? То продължава вече няколко десетилетия, но дали като резултат човечеството е станало по-щастливо? Като че ли в наши дни са ни дадени правото и свободата да правим каквото искаме… Но дали възможността да следваме собствените си импулси ни е направила по-спокойни и доволни? Всъщност тя ни прави много егоистични; ние не мислим как действията ни ще се отразят на другите. Мислим само за себе си; аз и моето щастие, моята свобода и моите права. И аз се превръщам в ужасно неудобство, източник на голямо раздразнение, яд и нещастие за хората около мен. Ако мисля, че мога да правя каквото искам или да казвам каквото ми се прище, дори да е на чужд гръб, тогава аз съм човек, който е просто неудобство за обществото.
Когато се надигне чувството на „каквото аз искам” и „каквото аз смятам, че трябва или не трябва” и искаме да се насладим на всички удоволствия на живота, неизбежно се разстройваме, защото животът е толкова безнадежден и всичко е толкова погрешно. Животът ни запраща в различни състояния на страх и желание. И дори когато получим всичко, което искаме, ще мислим, че нещо липсва, че нещо все още е непълно. Така че дори когато животът е най-прекрасен, пак го има това чувство на страдание – за нещо, което още не е направено, преследва ни някакво съмнение или страх.
♥ Отричане на страданието
Страданието е нещо, което обикновено не искаме да познаваме – само искаме да се отървем от него. Появи ли се някакво неудобство или досада, тенденцията у непробуденото човешко същество е да го премахне или потисне. Човек може да разбере защо съвременното общество е така увлечено в търсенето на удоволствия и наслади в това, което е ново, вълнуващо или романтично. Склонни сме да наблягаме на хубостите и удоволствията на младостта, докато грозната страна на живота – старостта, болестта, смъртта, скуката, отчаянието и депресията се избутват настрана. Когато се окажем с нещо, което не харесваме, се опитваме да избягаме от него при нещо, което харесваме. Ако изпитваме скука, отиваме при нещо интересно. Ако се чувстваме уплашени, се опитваме да намерим безопасност. Това е съвсем естествено поведение. Ние сме свързани с този принцип на удоволствие/болка посредством привличане и отблъскване. Така че, ако умът не е пълен и възприемчив, тогава е избирателен – избира каквото харесва и се опитва да потисне каквото не харесва. Много от нашите преживявания трябва да се потискат, защото много от това, в което неизбежно се въвличаме, е в някаква степен неприятно.
Ако възникне нещо неприятно, ние казваме „Бягай!” Ако някой ни застане на пътя, казваме „Убий го!”. Тази тенденция често е очевидна в действията на правителствата ни. Плашещо е, нали, като се замислите какви хора управляват държавите ни – защото те все още са много невежи и непросветлени. Но така стоят нещата. Невежият ум мисли за изтребление.
♥ Изследване на страданието
Насърчавам ви да се огледате и приемете своето страдание. Опитайте се да го разберете, когато изпитвате физическа болка, отчаяние или терзание, или омраза и ненавист – каквато и форма да приеме, каквото и качество да има, каквото и да е по сила. Това учение не означава, че за да достигнете просветление трябва да сте дълбоко и абсолютно нещастни. Не е нужно да ви отнемат всичко или да ви подложат на мъчения. То означава да сте способни да погледнете страданието, дори да е слабо чувство на недоволство, и да го разберете. Лесно е да намерим изкупителна жертва за проблемите си. „Ако майка ми действително ме обичаше, ако всички около мен бяха истински мъдри и напълно просветлени в осигуряването на съвършената среда за мен, тогава нямаше да имам емоционалните проблеми, които имам сега.” Това е много глупаво! И все пак има много хора, които така гледат на света, смятайки, че са объркани и нещастни, защото животът не е бил честен с тях. Но с тази формула на първата Благородна Истина, дори да сме имали един наистина нещастен живот, това, което гледаме, не е страданието, идващо отвън, а това, което създаваме около него в собствените си умове. Това е пробуждането в човека – пробуждане за Истината за страданието. И тя е Благородна, защото вече не обвинява страданието, което изпитваме от другите. В този смисъл будисткият подход е уникален спрямо другите религии, защото ударението е върху изхода от страданието чрез мъдрост и свобода от всички заблуди, а не постигането на някакво блажено състояние на единение с Безкрайното. Аз не казвам, че другите никога не са източник на раздразнението и яда ни, но това, към което сочим с това учение е нашата собствена реакция към живота. Ако някой е гаден към вас или умишлено и злонамерено се опитва да ви причини страдание, и вие мислите, че този човек ви кара да страдате, още не сте разбрали Първата Благородна Истина. Дори той да ви изтръгва ноктите или да ви прави други ужасни неща, докато мислите, че страдате заради този човек, не сте разбрали Първата Благородна Истина. Да разберем страданието е ясно да видим, че то е нашата реакция към човека, който ни изтръгва ноктите. „Мразя те.” – това е страданието. Самото изтръгване на ноктите е болезнено, но страданието включва „Мразя те” и „Как можеш да ми причиняваш това” и „Никога няма да ти простя.” Както и да е, не чакайте някой да ви изтръгне ноктите, за да практикувате с Първата Благородна Истина. Изпробвайте я с малки неща, с някой, който е нетактичен или груб, или ви пренебрегва. Ако страдате, защото този човек ви е нагрубил или засегнал по някакъв начин, можете да работите с това. Има много моменти в ежедневието, когато можем да бъдем наранени или разстроени. Можем да се разгневим или раздразним дори само от начина, по който някой върви или изглежда. Поне аз мога. Понякога можете да забележите как сте изпитали неприязън само от начина, по който някой върви или защото не прави нещо, а би трябвало – такива неща могат много да ни разстроят или разгневят. Човекът не ви е наранил, нито ви е направил нещо, но вие пак страдате. Ако не можете да разгледате страданието в тези прости случаи, никога няма да сте достатъчно храбри да го направите, когато някой действително ви вади ноктите! Ние работим с малките неудовлетворения в обичайностите на живота. Ние знаем, че страданието трябва да бъде разбрано. Практикуваме, като наблюдаваме страданието като обект и разбираме: „Това е страдание.” Така имаме проникновено разбиране за страданието.
Избрано от: „Четирите благородни Истини“, Аджан Сумейдо
Източник: gorskovreme.com
Картини на еквадорския художник Oswaldo Guayasamin (1919-1999)