Първата българска поетеса-монахиня и учителка в Средните Родопи, е родена е на 8 юли 1821 г. в с. Райково (дн. квартал на Смолян). Рада Казалийска става учителка в откритото през 1842 г. новобългарско училище и преподава в продължение на десет години. Подготвя редица поколения свои достойни заместници, през 1852 г. се оттегля от учителската професия и заживява в Асеновград. От брака си с гръцкия даскал Бялко Арнаудов, който приема свещенически сан под името Пантелеймон, Рада Казалийска има шест деца. Тя е първата българска възрожденска поетеса-монахиня. Написала е две стихотворения „На баща ми” (1852 г.) и „На майката и нейната реч”(1853 г.). На 80 години Рада Казалийска заедно със сина си Христо (който също е учител в Асеновград, завършил Българската семинария в Цариград и висша педагогика в Белград, по-късно назначен за директор на Софийската мъжка гимназия), участва в подготовката на Илинденското въстание. Арестувана е чрез предателство и е откарана в Одринския затвор. Синът й успява да избяга от затвора. Свещеник Пантелеймон умира през 1902 г., а Рада Казалийска приема монашество под името Евдокия в храм „Св. Въведение Богородично” в Калоферския девически манастир, където на младини е учила. Макар и на преклонна възраст, осъществява своята мечта - да бъде монахиня. Когато вижда, че силите й вече я напускат, се прибира при близките си в Асеновград, където умира на 86 години на 14 декември 1907 г.
Споделяме мъдрите думи на родолюбивата и непозната на мнозина българска просветителка, събрани в книгата на Мария Антонова „Рада Казалийска. Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса”.
(Портрет на Рада Казалийска (1821 ~ 1907 ), Анастас Згуров, 1905 г.)
„На майката и нейната реч“ (1853)
(Откъс)
На майката и нейната реч
Мили майки, родени в епоха робска,
когато нашата земя свята
бе покрита с черен воал –
каква възвишена цел пренесохте за нас?
Вашите гърди бяха изпълнени с беззаветна
любов
и пътя ни сочехте с вашето светило.
Мир в вашите гърди нямаше.
Непрогледен бе българският хоризонт.
В тревога се свиват нашите сърца,
сънят ни бяга, нощта за нас е неспокойна,
че майки, ний, вашите деца, дар голям да ви
дадем не можем,
освен дълбок синовен поклон
и с благоволение да целунем напуканите ви
ръце.
За благодарност за всичко добро, що сте
сторили за нас
от век на век и до днес.
...
Мъдри изречения
За Рада Казалийска основният изход от робството е духовното просвещение на местното население. През целият си живот тя носи в сърцето си просвещенския мотив от Пасиевата „Славянобългарска история“: „Чети, за да знаеш“, в който вплита любовта си към България, предавайки я както на своите съселяни, така и на децата си.
В семейството основната мисъл, която я занимава, е възпитанието на децата. На лист хартия написва мъдри изречения, извлечени от живота и Библията, след което ги залепва на дъсчица с направено лепило от вода и брашно, които поставя на видимо за очите място. По този начин тя им внушава християнски ценности, които трябва да носи всеки българин. Това за нея и като учителка и като майка е било изключително важно. И затова е търсила различни методи на въздействие върху съзнанието им.
...
Човек се познава какъв е по хората, с които дружи, а ученикът по книгите, които чете.
Жената и мъжа са онези две ноти, без които струните на човешката душа не дават правилни и пълни акорди.
Всяка вечер даваш ли си отговор колко добрини си направил през деня.
Мъжът е силата, а жената-красотата.
Добрите обноски са плод на благородна натура и гиздава премяна на светъл ум.
Музиката е език на ангелите, а цветята са техни деца.
Добрата книга е най-добрият приятел.
Който не може да победи гнева си, той е победен от него.
Най-голямо нещастие е, когато човек захване да се бои от истината.
Най-голямото зло за човека е невежеството, срещу което трябва да се борим, защото в мрака се раждат всички робства.
Който може да види и познае своите недостатъци, той стъпва на стъпалото на възхода и на съвършенството.
На света няма два морала: единият за себе си, а другият за хората. Една мярка за мене, а друга за хората.
Моралните принципи на Иисуса са изхвърлени от днешната младеж, обаче без тях няма да има морално общество.
Не се надявайте нито на синове, нито на дъщери, а на самите себе си и на самаго Бога.
Пази езика си от ругателства.
Задавай си въпроса: огорчаваш ли баща и майка с лоши думи и дела.
Позволено е 100 души на ден да разсмееш, а нито един човек да не наскърбиш.
Мързелът е майка на всички пороци.
Не си казвай тайните на приятеля си, защото и приятелят ти има приятели.
За да станеш господар на себе си, трябва да знаеш да търпиш.
Както е потребно слънцето за цветята, така е потребен смехът за човека.
Държава, която не строи училища и библиотеки, строи затвори.
В живота се преуспява най-вече с характер.
Честолюбието е луд кон, който скача до тогава, докато събори господаря си на земята.
Който много харесва себе си, той много дотяга на другите.
Под черупката на труда се намира ядката на щастието.
Най-учен е оня, който се е научил да живее разумно.
Нищо не е тъй лесно, както да станеш лош.
Хиляди пътища водят към заблуждения. Към истината само един.
Търпеливият струва повече от храбрия.
Не е свободен онзи, който не може да заповяда на себе си.
Човешко нещо е да се разсърдиш, но отвратително е да не можеш да се успокоиш и да простиш.
Жената е тихо пристанище, а често и бурно море.
Добрата дума отива далече, а лошата още по-далече.
Невежите хора не могат да бъдат скромни.
От книгата: Рада Казалийска (Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса), Мария Антонова, изд. Зеа-Принт
Изоображения: LiterNet
