Св. Николай (Велимирович), епископ Охридски и Жички (1881-1956) е проникновен богослов, иерей на Сръбската православна църква, възродил монашеския живот и народното благочестие в Сърбия, плодотворен писател и мислител, почетен доктор на няколко престижни университета. С право го наричат „Сръбския Златоуст“. Откъсът, представен тук, е от неговите „Мисли за доброто и злото“, написани във вид на дневник, издадени за първи път през 1923 година.

╫ Пет импулса

Съществуват пет импулса, движещи хората: личната облага и собственото удоволствие, семейните и кръвни връзки, обществените закони, съвестта и чувството за присъствие на Живия Бог. Петият импулс е предната отбранителна линия; ако човек не я удържи, отстъпва на втората (четвъртият импулс); ако не успее да удържи втората линия, отстъпва на третата (третия импулс) и така нататък, до първия. Така протича деградацията на човека, деградацията и неговата гибел. Гибел, понеже човек може да загуби и последната отбранителна линия. И тогава вече не му остава нищо друго, освен тъпото безразличие към всичко, отчаянието и самоубийството.

╫ За милосърдието

Нищо не прави човека толкова немилосърден, колкото увереността, че никой не е милосърден към него. Никой? А къде е тогава Бог? Не ни ли възнаграждава Бог всеки ден и всяка нощ със Своето милосърдие за немилосърдието на хората? И нима в двореца на царя за нас не е по-важно благоволението на самия цар, отколкото на неговите слуги? Каква полза, ако всички царски слуги ни обсипват с милости, а царят е гневен заради нас?

Хората стават немилосърдни, очаквайки, че другите първи ще проявят милосърдие към тях. Но погледнете, точно същото очакват и другите от тях! И в това взаимно очакване на милосърдие един от друг, всички хора, повече или по-малко, стават немилосърдни. А милосърдието не е изчакваща добродетел, а добродетел, която се стреми да се прояви. Иначе откъде хората изобщо щяха да научат за милосърдието, ако Бог пръв не беше проявил Своето милосърдие? Божието милосърдие предизвика милосърдието у хората; и ако Бог не беше показал пръв Своето милосърдие, светът нямаше да знае дори самата дума милосърдие.

╫ Две нравствености

Нравствеността на дълга е нравственост на слугата и роба. Нравствеността на любовта е нравствеността на човека. Думата „дълг“ е оскърбление за любовта. Любовта нищо не дължи. Любовта отдава всичко. Незнанието на дълга е единственото незнание на любовта. Любовта дарява, дългът дава назаем. Любовта простира своята мисъл извън границите на вселената, затова изглежда, че любовта е безразсъдна. Дългът ограничава своята мисъл с предмети и събития, затова ни изглежда, че дългът е разумен.

Делата на любовта надминават границите на времето, затова изглежда, че любовта е пасивна. Дългът ограничава своите дела със събития и ситуации, затова изглежда, че дългът е съзидателен. Любовта стои над разделянето на добро и зло. Дългът е неуморимо разграничаване на доброто и злото.

Дъждът, който още не се е излял от облака, не познава разделянето на водата на чиста и мръсна. Само падащите в реката и в локвата капки стават чиста или мръсна вода. Така и любовта, когато падне, дели всичко на добро и зло и всичко мери с аршина на дълга. Грехът изгонва любовта от нейния бащин дом и довежда дълга в чуждия дом.

╫ Мълчанието

За три неща не бързай да разсъждаваш:
за Бога, докато не се утвърдиш във вярата; за чуждите грехове, докато не си спомниш за своите, и за утрешния ден, докато не видиш, че съмва.

╫ Не вярвай на щастието

Бидейки богат, мисли дали ще можеш достойно да понесеш бедността.
Бидейки щастлив, представяй си как с достойнство трябва да посрещнеш нещастието. Когато хората те хвалят, мисли ще можеш ли достойно да понесеш ругатните. И през целия си живот мисли как достойно да посрещнеш смъртта.

╫ Дистанция

Дръж всичко на дистанция, а душата си приближавай към Бога.
Ако излееш в огъня вода, няма да имаш нито огън, нито вода.
Ако пожелаеш чуждото, а възненавидиш своето, ще загубиш и едното, и другото.
Ако се приближиш към слугинята като към жена си, няма да имаш нито слугиня, нито жена.
Ако често пиеш за чуждо здраве, ще загубиш своето.
Ако постоянно броиш чуждите пари, все по-малко ще имаш свои.
Ако преследвайки лисицата, я настигнеш, ще си върнеш петела; ако преследвайки мечката, я настигнеш, няма да си върнеш петела и себе си ще погубиш.

╫ Равенство

Бог е любов, но Бог не е равенство. Равенството би изгонило и справедливостта, и любовта, би изгонило нравствеността.
Обича ли мъжът жена си заради равенството?
И майката обича ли детето си заради равенството?
Нима приятелите се обичат един другиго заради равенството?
Неравенството е основа на справедливостта и подбудител на любовта.
Докато живее любовта, никой не си спомня за равенството.
Докато цари справедливостта, никой не мисли за равенство.
Когато си отиде любовта, хората говорят за справедливост и подразбират равенство.
Когато след любовта си отиде и справедливостта, започват да говорят за равенство и подразбират безнравственост, тоест изгонената нравственост подменят с порочност.

На гроба на любовта израства справедливост, на гроба на справедливостта расте равенство.

Източник: margaritta.net
Снимка: Епископ Николай (Велимирович), bg.wikipedia.org