Речта на великите
„Делата на враговете ви черпят смисъл и важност от вашите реакции. Затова притичайте край или през тях като да са жълти, а не червени светлини.“
♥ Из речта на Бродски пред випускниците на Мичиганския университет, 1988 година (Реч на стадиона)
Светът, в който се каните да навлезете и да съществувате, няма добра репутация. Справя се по-добре географски, отколкото исторически; все още е по-привлекателен визуално, отколкото социално. Не е хубаво място, както скоро ще откриете, и силно се съмнявам да се пооправи, преди да е дошло време да го напускате. И все пак с друг не разполагаме; няма алтернатива, пък и да имаше, няма гаранция, че щеше да е по-добра от тази. Светът е джунгла, както и пустиня, хлъзгав склон, блато и прочее - буквално, но за жалост и в метафоричен смисъл. И все пак, както казва Робърт Фрост, „най-добрият изход е напряко“. В друго стихотворение пък той заявява, че „да общуваш значи да прощаваш“. Бих искал да приключа с няколко забележки за това минаване пряко всичко.
Опитайте се да не обръщате внимание на онези, които ще ви вгорчават живота. Такива ще ги има много - и официално назначени, и самодейци. Изтърпете ги, ако не можете да ги избегнете, но щом се освободите от тях, незабавно ги забравете. Най-вече избягвайте да разказвате колко несправедливо са се отнесли те към вас; избягвайте това, колкото и състрадателна да е публиката ви. Подобни разкази като че ли удължават живота на враговете ви; те най-вероятно разчитат на вашата приказливост, за да предадете всичко на другите. Сам по себе си никой отделен човек не си струва да извърши несправедливост (или пък справедливо дело). Съотношението едно към едно не оправдава усилието; ехото е къде-къде по-важно. Това е основният принцип на всеки потисник, все едно дали действа от името на държавата или от свое име. Затова прогонете или заглушете ехото, за да не позволите на събитието, колкото и неприятно или значимо да е то, да заема повече време, отколкото е отнело случването му.
Делата на враговете ви черпят смисъл и важност от вашите реакции. Затова притичайте край или през тях като да са жълти, а не червени светлини. Не се спирайте на тях в мислите или в думите си; не се гордейте, че сте ги простили или сте ги забравили; в най-лошия случай гледайте първо да ги забравите. Така ще спестите на мозъчните си клетки много ненужни вълнения; така може дори да спасите подобни твърдоглавци от самите тях, тъй като перспективата да бъдеш забравен е по-застрашителна от перспективата да бъдеш опростен. Тъй че сменете канала: може да не накарате мрежата да фалира, но поне ще смъкнете рейтинга й. Е, това решение едва ли ще се понрави на ангелите, но пък определено ще уязви демоните, а за момента това е най-важното.
Из: „За скръбта и разума“, Йосиф Бродски, изд. Факел Експрес, 2003 г.
Снимка: Russia Beyond