Среда, в която има оскъдност, глад и бедност, е заплаха за всички ♥ Жак ФРЕСКО

„Ние предлагаме премахването на системите, които са причина за порочността и човешкото страдание. Законите са вторичен продукт на оскъдността.“

Красивият ум Жак Фреско (1916 ~ 2017) и неговият непостижимо съвършен проект „Венера“. Справедливо разпределени ресурси, власт, ръководена от научно правителство, градове на изобилието, премахване на потребността от собственост. Планетата да бъде дом на всички хора. А хората да бъдат най-вече човеци – мислещи, съчувстващи, помагащи си. „Не ни обучават да бъдем мислещи хора, а само да отразяваме добре статуквото. Трябва да научим децата си да мислят – това е най-важното. Ние сме жертви на цивилизацията.“, споделя приживе Жак Фреско. 

(Jacque Fresco and Earl W. Muntz - Model of the Trend Home 1947)

Как можем да избегнем нуждата от закони?

В днешно време се опитваме да контролираме човешкото поведение, издавайки закони и подписвайки споразумения, без да променяме физическите условия, които са причина за отклоняващото се поведение. Всички ненужни закони и обществени договори ще изчезнат, когато земните ресурси започнат да се възприемат като общо наследство на всички хора.

В една ресурсно базирана икономика обществената отговорност няма да бъде функция на изкуствени закони или на насилствено принуждение. Защитни механизми срещу злоупотребите могат да бъдат проектирани като част от средата. Един такъв пример е предложеното устройство на градовете, където хората имат свободен достъп до ресурсите без акумулиране на дългове. Това би премахнало кражбите. Подобни мерки не са въпрос на приемане и прилагане на закони, които да предотвратяват и наказват злоупотребите. Те са начин недостатъците в обществените начинания да се премахнат от дизайна, премахвайки така и нуждата от много от законите.

Ние предлагаме премахването на системите, които са причина за порочността и човешкото страдание. В един град с чист и безопасен масов транспорт няма нужда от полиция, която да следи за спазването на скоростта и пътните знаци или за документите.

Други примери са въздухът и водата. Въпреки че и двете са необходими за нашето оцеляване, няма закони, които регулират колко вдишвания на час да правим, понеже понастоящем въздухът е изобилен. Никой не надзирава бликащите извори, за да следи колко вода се взима от тях, въпреки че сладката вода е абсолютно необходима за поддържането на живота. Ако нещо е в изобилие, никой не го наблюдава.

Трябва да подчертая, че този подход на световно управление няма нищо общо с настоящите цели на малък елит да образува световно правителство под свой контрол, където мнозинството от хората да им бъдат подчинени. Тази нова визия за глобализация дава възможност на всеки човек на планетата да бъде всичко, което може да бъде, без да живее в унизително подчинение към корпоративна организация.

Едно общество, което е загрижено за човека, създава обществен дизайн, който няма нужда от закони и хартиени прокламации, като прави всичко достъпно за всички хора, без значение от раса, цвят на кожата или убеждения. Когато правителството създава закони, ние сме карани да вярваме, че тези закони се създават, за да подобрят живота на хората. Всъщност законите са вторичен продукт на оскъдността.

Въпросът е: „Можем ли да надраснем схващането, че „някой” трябва да взима решения вместо нас?“.

По-доброто разбиране на природните закони включва човешкото взаимоотношение с околната среда, която поддържа живота. Цялата природа се подчинява на собствените си закони. Природните закони не могат да бъдат нарушавани, без това да доведе до сериозни последствия за индивидите или обществата. Тези закони властват над всички живи системи. Например – без вода, слънце или хранителни вещества растенията и животните ще умрат.

Среда, в която има оскъдност, глад и бедност, е заплаха за всички.

Всички създадени от човека закони и споразумения са изкуствени. Те рядко се основават на физическите фактори, отговорни за човешките ценности и поведение. Хора, израснали в условия на оскъдност, са по-склонни да крадат, независимо колко закони и споразумения са в сила. Хората не се нуждаят от закони и споразумения, а от достъп до най-важните неща за живота – чист въздух, вода и обработваема земя, заедно с адекватно образование, основаващо се на физическите науки.

Няма ли промяната да се осъществи чрез разумен и логичен прогрес?

Не вярвам, че ще се постигне само със свободната обмяна на идеи. Нужно е нещо повече от думи и диалози, за да се постигне едно иновативно общество. Промяната изисква нов набор от ценности, в по-голяма степен съответстващи на нуждите ни. Решенията на проблемите ни няма да се постигнат чрез мислене и логика. Не живеем в разумен или логичен свят. Няма случай в историята на което и да е общество, в който то съзнателно и умишлено да е променило културата си, за да се приспособи към променящите се времена. Истинските фактори, отговорни за обществената промяна, са резултат от биосоциалните напрежения, присъщи на всички социални системи. Промяната възниква в резултат на природни или икономически явления, които непосредствено застрашават голям брой хора.

Някои от тези обстоятелства, отговорни за обществените промени, са ограничени ресурси, войни, пренаселеност, епидемии, природни бедствия, икономически рецесии, съкращения в големи мащаби, технологичното изместване на хората от машините и неуспехът на избраните лидери да преодолеят всички тези проблеми.

Промяната може да дойде вследствие на бедствия или на значителен технически напредък. Появата на земеделието е причинила значителна промяна в обществото, също както Индустриалната революция, както и въвеждането на парите в процеса на размяна. От историческа гледна точка всички тези развития изглеждат положителни. По време на тяхната поява обаче, хората губели работните си места, нови умения били изисквани и цели начини на живот изчезвали.

Посоката на промяна невинаги е към добро или към подобряване на човешкото положение. Промяната носи със себе си риск. Икономическата система се задвижва от оскъдността, била тя истинска, или изкуствено създадена. Жадни за власт лидери имат контрол над оръжия, достатъчно мощни, за да унищожат цели популации и да направят планетата ни необитаема. Човешкият потенциал към креативност и иновации далеч надвишава склонността ни да разрушаваме, и все пак всеки път, когато упражним разрушителна сила, правим хиляда крачки назад за всяка една напред.

Историята показва, че не всяка промяна е била благоприятна за човечеството или за целостта на животоподдържащите системи на планетата. Поради тази причина много хора желаят връщане назад към по-прости времена.

Не призовавам към премахването на тези стари институции – просто те започват да стават нефункциониращи. За жалост най-вероятно ще се стигне до обществен и икономически разпад, за да се сложи край на старата система и нейните институции. На този етап единствената значителна обществена промяна вероятно ще настъпи, когато достатъчно хора, поради икономическия срив, загубят доверие в избраните от тях представители на властта. Тогава обществото ще поиска други алтернативи. Иска ни се да мислим, че това може да отвори светла нова страница в историята на човечеството, но е много по-вероятно да поемем към някаква форма на диктаторство, може би дори американски вариант на фашизъм, привидно представен на хората като начин да бъдат защитени от продуктите на собствената си култура и нейните недостатъци.

Но все пак не е достатъчно да се посочат ограничаващите фактори, които може да застрашат оцеляването на всички нации. Предизвикателството пред всички култури в тази технологична ера, за някои повече от други, е да се осигури плавен преход към установяването на нов начин на мислене за самите нас, за природата и за управлението на човешките дела. Вече е наложително всички нации да се обединят в едно общо начинание, в което да планират нови алтернативи в световен мащаб, с адекватно отношение към устройването на обществото. Това е единственият вариант, ако искаме да избегнем сигурния упадък на цивилизования свят. Ако човечеството иска да се обедини за постигане на взаимен просперитет, универсалният достъп до ресурси е от основно значение.

*„Проектът Венера“ (The Venus Project), Жак Фреско, thevenusproject.com
Снимки: Jacque Fresco and Earl W. Muntz - Model of the Trend Home (1947),  en.wikipedia.org

В този ред на мисли