„Гордостта и егоизмът са тежки хронични заболявания. Два велики недъга, от които е сковано сърцето на всеки човек.“
Думи на един от най-известните православни духовници в САЩ – архим. Ефрем (Мораитис), основател на близо 20 манастира в цялата страна и Канада. Най-големият православен манастир, създаден от него е „Св. Антоний Велики“ в пустинята Сонора, Аризона, превърнал се в център на благодатното дело на големия сподвижник на православието и обновител на монашеството на американския континент.
(1928 ~ 2019)
╫ Светът – това са страстите: а) похотта към богатството; б) телесните наслади и сексът; в) похотта към почести и завистта; г) сребролюбието; д) разкрасяването и тщеславието; е) човешката слава и злопаметността. Когато се освободиш от всичко това, ще излезеш от света на страстите и ще станеш наистина свободен, ще вдъхваш въздуха на Светия Дух, ще бъдеш вече духовен.
Когато сме роби на страстите, душата ни е мъртва!
Грехът – това е язва на съвестта и рана на душата, която причинява болка. Язва върху тялото Христово – Църквата, на която ние сме членове, гвоздей в Тялото Христово, повторно разпъване на Христа – ето какво е грехът.
Чрез греха ние губим най-ценното съкровище – нашата собствена безсмъртна душа.
Ако сме болни от рак, и стане известно, че някъде на Северния полюс има лекар, който може да ни излекува, ние ще захвърлим всичко, ще преодолеем всички препятствия – само и само да се доберем до целителя и да се избавим от телесния недъг. Няма да ни изплашат нито трудностите, нито финансовите загуби: оставяме всичко и тръгваме… А когато ракът на греха заплашва със смърт нашата душа – тогава още повече е нужно да захвърлим всичко и да се затечем, пренебрегвайки всички препятствия. Да отидем в храма, да прибегнем към тайнството Изповед, да застанем на колене, да открием своята язва, да получим лекарство и да се изцелим – така ще избегнем страшната смърт на душата.
Покаянието извършва удивително чудо: то принуждава Бог да забравя нашите грехове.
Винаги мисли, че си най-големият грешник в света и че, ако Божията благодат те остави, ще паднеш във всички грехове. Винаги осъждай себе си.
Няма предел за добродетелта на покаянието: човек може да съгреши с мисъл и в последния момент. Това е много опасно. Трябва да имаме голям опит, за да можем праведно да преживеем това, което ни очаква в последния час.
Когато получиш духовен дар, помоли Бог да ти даде а) смирение; б) ангел хранител; и в) да отнеме дарованието ти, за да не паднеш в гордост. Физическите ни немощи стават пазители на добродетелите, които ни дава Бог.
Изкушенията, скърбите, огорченията, идващи или от дявола, или от хора, или от страстите, които носим в себе си – всички те са лекарства, всичко това се изпраща от Божия промисъл, за да си възвърнем изгубеното духовно здраве.
Не се уморявай и сам да подкопаваш корените на своите страсти.
Какво представлява поклонът? Това е поклонение Богу. Ние се покланяме на Бога, а нашият враг, дяволът, не прави това, не прекланя нито глава, нито колене. Не се покланя на Бога. Тези, които се покланят на Бога, са врагове на дявола и следователно, Божии люде. Затова поклоните имат голямо значение.
В твоя дом приемай само подобни на теб по начин на живот, убеждения, нрав и добродетели.
Господ не се проявява в нещо чувствено. Той се проявява в Своята любов, радост, тишина, в мира, „надвишаващ всеки ум” (ср. Фил. 4:7).
Добродетелен е този, който заедно с радостта приема и злините, които съпровождат добродетелта. Нека с всички сили на душата си, в небесната светлина на Евангелието, да се сражаваме за Небесното Царство.
Ние не знаем от собствен опит какво представлява смъртта; този който знае, може да потвърди колко сериозно е всичко това.
Не пилей времето – то не е в наши ръце.
Страхувай се от нерадението като от най-опасен враг.
Как разбираме, че страдаме от егоизъм? Когато твоят брат ти каже обидна дума или когато духовният отец ти направи забележка и ти се смутиш, почувстваш възмущение, негодувание, огорчение, скръб, тежест, объркване, раздразнение – по всичко това познай мащабите на живеещия в теб егоизъм.
Обичайте, търпете, не забелязвайте немощите на ближните, не се гневете, не се разгорещявайте, прощавайте си един на друг, за да се оприличите на Христос и да се удостоите да бъдете с Него в Неговото Царство.
Светият Бог допуска изкушения за онези, които Го обичат, за да ги научи на борба.
Гордостта и егоизмът са тежки хронични заболявания. Два велики недъга, от които е сковано сърцето на всеки човек; всички страдат от тях ежедневно. Бог обича този, който бидейки борен, противоборства.
Макар че от егоизма произтичат изкушения, става така, че изкушенията обезсилват егоизма.
Изкушенията и скърбите ще ни спасят. Онзи, който избягва скърбите, да не очаква и радост.
Изкушението е буря, при която морето изхвърля целия боклук, който се е натрупал на дъното по време на безветрие.
Господ ни довежда до отчаяние, за да бъдем принудени да Го призовем скръбно и горестно и така, по време на този вопъл към Него, да се освещават нашите уста и сърце.
Никой не се е възкачил на небето без изкушения.
Вместо да си губиш времето, изричай молитвата. И когато те споходят леност и нерадение, припомни си заплахата на Господа към лукавия и ленив раб (ср. Мат. 25:26-30).
Който е невнимателен в дребните неща, задължително ще падне в големи. Внимавай върху себе си.
Без истинско смирение съблазните си остават и възрастват, така че изчезва всяка надежда за поправяне.
За да преобразим сърцето от плътско, страстно и егоистично в безстрастно, е нужна молитва.
Когато не е зает с духовна работа и молитва, умът помръква, тъй като се лишава от Божията помощ и се демонизира. Не оставяй молитвата колкото и пъти да ти се наложи да връщаш своя разсеян ум. Бог ще види твоето разположение и твоя труд и ще изпрати Своята благодат, която ще събере ума ти.
Не позволявайте на своя ум да приема представи за лица и греховни образи, които ви съблазняват към плътски грехове или ви водят към гняв и ярост.
Умът, който отстъпи от съзерцаването на Бога, става или скотоподобен, или звероподобен.
Гледай само себе си и своите грехове и ще намериш онова, което ще надхвърли всичките ти очаквания.
Източник: pravoslaven-sviat.org
Снимка: Архим. Ефрем Аризонски, stanthonysmonastery.org
