Трапезни разговори, гротескови тела, всеобщ пир на изобилието… Титанът на европейския Ренесанс Франсоа Рабле и майсторлъкът да се смееш от душа, с пълно гърло и на сит стомах. Назаем от безподобния сатиричен роман „Гаргантюа и Пантагрюел“ (1532 г.)
(Gargantua, Illustration by Gustave Doré, Chapter XXXVIII)
♠ Нрави и обичаи на Постника
Да гледаш и слушаш Постника – продължи Ксеноман, – е изключително зрелище, дето нийде го няма по света.
Когато плюе, пълни кошници с ангинар.
Когато се секне, това са осолени змиорки.
Когато плаче, това са патици с бял сос.
Когато трепери, това са банички със зайче месце.
Когато се поти, това е моруна с прясно масло.
Когато избели очи и се оригне, това са стриди.
Когато кихне, пълни бъчви с горчица.
А когато се изкашля – буркани със сладко от дюли.
Когато подсмърча, това е голяма връзка кресон.
Когато се прозява, това е супа от нахут.
Когато въздиша, това са пушени говежди езици.
Когато си подсвирква, това са кошници с опашати лъжи.
Когато хърка, това са паници, пълни с бакла.
Когато се намръщи, това е кървавица, а заговори ли, думите му не са лъскавата коприна, от каквато на времето Парисатида искала да бъдат изтъкани думите на всички, които се обръщали към сина й, персийския цар Кир, а груб овернски шаяк.
Когато духа с уста, това са кутии за лепти и индулгенции.
Когато намига, това са вафли и кифли.
Когато ругае, това са мартенски котки, а заклати ли глава, това са бабини деветини.
Когато се муси, това е бъркотия.
Когато мърмори, прелива от пусто в празно.
Когато тупа с крак, това са платежни отсрочки.
Когато отстъпва, това са празни лафове, дето се сбъдват на куково лято.
Когато се залигави, това са обществени фурни.
Когато хрипти, това са мавритански танци.
Когато пърди, това са ботуши от кафява крава.
Когато пуфти, това са ботинки от кози мешин.
Когато се почесва, това са нови разпоредби.
Когато пее, това е необелен грах.
Когато ходи по нужда, това са гъби масловки и смръчки.
Когато му се повдига, това са зелки със зехтин или иначе казано – caules amb’olif.
Когато разговаря, това е лански сняг.
Когато се позамисли, това мирише на разхлопана дъска.
Когато дава нещо, речи го, празна Мара тъпан била.
Когато сънува, все едно лоза, плъзнала по стена.
Когато бълнува, мяркат му се лихвоносни книжа.
И странно нещо: работи, когато нищо не върши, и нищо не върши, когато работи. Бодърства, когато спи, спи, когато бодърства, и то с отворени очи като шампанските зайци, защото се страхува от нощно нападение от страна на най-върлите си врагове – Надениците. Смее се, когато хапе, хапе, когато се смее. Нищо не яде, когато пости, пости, когато не яде нищо. Гризе кокали само насън, пие само наум. Къпе се по високи камбанарии, а се суши в блата и реки. Хвърля мрежи във въздуха и хваща раци като бици. Ловува в морските бездни и там намира каменни козли, каменни сърни и елени. Боде в очите старите врани. Бои се само от собствената си сянка и от виковете на тлъсти козленца. Понякога бие път безцелно. Обича да се надсмива над немощите на чревоугодниците. С юмрука си дъни човека като с черясло. С голямото си перо пише на гладък пергамент предсказания и алманаси.
Из: „Гаргантюа и Пантагрюел“, Франсоа Рабле, превод от френски: Дора Попова, изд. „Захарий Стоянов“, 2012
Рисунка: Gargantua, Illustration by Gustave Doré, Chapter XXXVIII, en.wikipedia.org
