Една мъдра история за Херкулес и двете жени, които срещнал по пътя си – Незабележимата и Нагиздената.
Срещнал Сократ на площада млад мъж, богаташ – казвал се Аристон. Аристон не бил глупав човек, но живеел като всички богати гърци – не работил, а живеел само за свое удоволствие.
Та срещнал го веднъж Сократ и се разговорил с него. Наобиколили ги хора да послушат. Сократ казал:
– Здравей, Аристон! Отдавна не си се мяркал? Сигурно с работа някаква си зает, затова и нямаш време да се шляеш като нас?
– Не – казал Аристон – с никаква работа не съм зает. А и защо ми е да работя? Има ли смисъл! На мен и така ми е добре. Аз все пак не съм някакъв бедняк, а човек заможен, слава на боговете! От какъв зор да работя или да се тревожа? Ето, например, в управлението на града ако ме изберат, може би заради едната чест бих приел. Но това не ме блазни толкова. Ще заемеш някаква длъжност – само грижи. Искаш или не искаш, върви, слушай, говори и пиши. Всичко това е излишна тревога. Защо себе си да насилвам? Пари имам, роби имам, каквото и да поискам, мога да го получа. Живея си безгрижно, какво повече ми трябва?
– Това е вярно, че грижи нямаш – казал Сократ, – но добре ли е живота си така да прекараш?
– А защо да е лошо? Какво по-хубаво от това да изживееш живота си за собствено удоволствие?
– В това е въпросът, наистина ли е добре? – казал Сократ. – Не всичко е хубаво, което хубаво ни изглежда. Чувал ли си за Херкулес?
– Че кой не е чувал за него! Какъв юнак е бил и какви велики дела е извършил, каква слава е заслужил – казал Аристон.
– А чувал ли си как той е избрал своя път в живота? – казал Сократ.
– Това не съм чувал.
– Щом не си чувал, тогава ще ти разкажа – казал Сократ. – Да разкажа ли?
– Разкажи, Сократ – казали другите.
И Сократ започнал да разказва:
– Знаеш ли, когато Херкулес пораснал, започнал да се замисля какъв живот да си избере. Веднъж тръгнал на разходка и все за това си мислел: какво да прави и как да живее? Вървял си той, вървял, далеч стигнал в полето и гледа: изневиделица през равното поле вървят срещу него две жени. Учудил се Херкулес и тръгнал насреща им. Гледа – едната нито висока, нито ниска, нито дебела, нито слаба, нито нагиздена, нито раздърпана, а скромна и назабележима. Върви спокойно, внимателно, без да бърза, а другата – висока, дебела, в разкошна рокля и с много грим. Назабележимата вървяла направо, без да се оглежда. Нагиздената все се спирала, оправяла се и все се оглеждала в своята сянка. Ето, наближили те до Херкулес, нагиздената избързала и се изпречила пред него.
– Знам аз – казала тя, – че размишляваш за живота си. Чудиш се какъв живот да си избереш и по кой път да тръгнеш? Затова и дойдох да ти покажа най-добрия път. Ако тръгнеш с мен, винаги ще ти е леко и весело. Няма да работиш тежък труд, няма да имаш грижи и печал. Никога няма да скърбиш, а веселбата по моя път никога не свършва – от една ще отиваш на друга и единствената ти грижа ще бъде само какво да избереш: коя гозба ти е по-вкусна, кое вино ти е по-омайно, кое легло ти е по-меко, кой пир ти е по-весел. А едниственият ти труд ще бъде само какво да заповядаш на другите да свършат вместо теб.
Хубаво му се сторило на Херкулес обещанието на дебелата жена и за да я запомни, попитал за името й.
– Името мое истинско – казала жената – е Щастие. Само завистиниците в злобата си ме наричат Разкош. Така само ме дразнят. Името ми обаче е Щастие.
Незабележимата жена стояла тихо, докато говорела нагиздената, но когато тя приключила, също заговорила:
– Преди всичко ще ти кажа името си. Наричат ме Праведност и нямам друго име. Няма да те прилъгвам със съблазни като ето тази, а направо ще ти кажа в какво е благодатта на всеки човек. Ти ще видиш, че само чрез мен ще я откриеш. Нали сам знаеш, че за да може земята да роди, трябва над нея да се потрудиш. Искаш ли да имаш добитък, трябва да се грижиш за него; за да имаш хубав дом, трябва камъни да изсечеш и подялаш; искаш ли хората да те почитат, трябва да се потрудиш за тях; за да те обичат боговете, трябва да изпълняваш тяхната воля. А тяхната воля е в това – чрез своя труд да се отплатиш за труда на другите. По този път ще те поведа аз и само по този път има благодат.
Още недовършила незабележимата, накипрената отново се изпречила пред него.
– Виждаш ли, Херкулес – казала тя – по какъв труден път иска да те поведе. Труд, труд и само труд ти обещава тя. А радост ще има ли – не казва. Не е ли по-добре да тръгнеш с мен? По моя път няма труд, а още с първата крачка има само удоволствия. Ще ядеш вкусно, ще пиеш с наслада, ще спиш на меко. Тръгвай с мен! – казала нагиздената и поискала да хване Херкулес за ръката.
– Почакай, – казала незабележимата. – Ти казваш: вкусно ще ядеш и с наслада ще пиеш и мислиш, че това е хубаво. Но ти и да ядеш, и да пиеш не умееш. Ти ядеш и пиеш не на време – не тогава, когато ти се яде и пие, а от скука. На теб най-изисканите гозби и скъпи вина не ти се услаждат. Ти му обещаваш да спи сладко, но ти и да спиш не умееш. За да заспиш, подлагаш под себе си меки завивки, възглавници, но и на тях не успяваш да заспиш, защото заспиваш от скука. Ще заспиш с наслада само когато поработиш, а ти няма от какво да си почиваш. Познавам те аз, познавам и онези нещастници, които ти си погубила със своите съблазни за празен и сладък живот. Малко ли от тях сега се оплакват от тебе, че заради теб са погубили в разпътство своите млади години! Поради това те пъдят всички честни хора и те наричат Разкош и Разврат. Аз обаче не съм излъгала никого от онези, които са ме последвали. Всички те, които от млади години са тръгнали с мен, са укрепнали телом и духом. Всички те са намерили по моя път много повече радост, отколкото мъка. Всички ги обичат и почитат. Всички те с радост си спомнят своя изживян трудов живот и спокойно чакат смъртта си. Срещу тебе мърморят, а мен никой не ме е упрекнал за лъжа и всички ме почитат и ме наричат с едно име – Праведност. Ето към какъв живот те призовавам, Херкулес!
Спрял да се колебае вече Херкулес и тръгнал след Праведност. Последвал Праведността в живота си, потрудил се за народа и угодил на хората и боговете, а за себе си намерил благодат.
Завършил Сократ и казал на Аристон:
– Помисли и ти, Аристон, с коя от двете да тръгнеш – с Разкош или с Праведност. Решавай, докато има време, защото като остарееш, да не се разкайваш за своята глупост и да не умреш, без да угодиш нито на себе си, нито на хората, нито на Бог.
(Написано от Л. Н. Толстой по книгата: Платон, Федон. Разговор. Превод Дм. Лебедев. М., 1896 г.)
От книгата: „Гръцкият учител Сократ”, Лев Н. Толстой, превод Ангел Йосифов Иванов, изд. Gaiana book&art studio
Изображение: Greuter Socrates, commons.wikimedia.org