„Бракът е въплъщаване на най-трудното дело и най-великото изкуство: да живееш с другия, да живееш в него и той в тебе, което не е нищо друго, освен делото и изкуството на любовта.“

(Blessing of the Young Couple Before Marriage by Pascal Dagnan-Bouveret, 1880)

Където няма любов, там няма брак 

Без любовта всичко остава неопределено и незавършено. Любовта е „свръзката на съвършенството” (Кол. 3:14), първата и последна мяра и критерий за личностите, събитията и нещата. Казахме вече, че животът би могъл да се нарича любов и любовта – живот. „Твоята цел е животът и животът ти е любовта, тоест всеки друг (човек)”. Другият не е моят ад, а моят рай. Той става мой ад, когато аз не ставам негов рай. „Колкото повече се отдалечаваме помежду си, толкова повече се отдалечаваме и от Бога. . . и колкото повече се съединяваме с ближния, толкова повече се съединяваме с Бога”(Авва Доротей). „Не можеш да срещнеш Бога, освен в любовта към другия, която стига дотам да превърнеш неговата болка в своя, защото, ако Бог е любов, не може да живееш, освен в състояние на любов към другия”. Любовта е „път по-превъзходен” (1 Кор. 12:31; 13:1), в който християнският живот и евангелското съвършенство трябва да намерят своя израз: ако искаш да спасиш живота си, трябва да го загубиш. В истински свободната любов не просто изразяваме чувства и любопитстваме, а следваме пътя на кеносиса на Кръста, на оттеглянето от претенциите на индивидуалистичния живот, както и на приемането на изискванията на живота на другите.

Един от евангелските парадокси е да бъдем пълни в своя кеносис (опразване), прославени в нашия Кръст, растящи в нашето смаляване, богати в нашата нищета, силни в нашата немощ. Това е духовният закон, законът на любовта, който се дарява като закон на съвършените, закон на свободата. Само любовта е единствената възможна свобода, истински свободната любов. Тя е животът, който „започва, когато предпочитаме другия пред нас, когато приемаме неговата неотменима свобода”. Това е превъзходството на любовта, която побеждава нищетата и страха, съмнението и несигурността, егоцентричния натиск и изолация, безсилието и ограниченията, робството и отчуждението, ада и смъртта. Това е всемогъществото, което прави реално могъщ животът в този свят и открива качественото измерение на бъдещия век, когато любовта естествено остава „източник на огън“ (Св. Йоан Лествичник). Въпреки това „понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта“ (Мат. 24:12)

Бракът се определя като Тайнство, като превъзходното Тайнство на любовта, защото любовта конституира сърцевината на неговия светотайнствен характер и само любовта превъзхожда всяка човешка мярка и критерий и заедно със свободата и благодатта влиза в пространството на Тайнството. Истинското Тайнство е свързана с любовта и само в тази връзка бракът избягва своето принизяване от реално до символично Тайнство, до формален обред. Затова и обновяването на брака днес е възможно в границите на брака, а не на закона. Всяко Тайнство е място и начин за съработничество между благодатта и свободата, възможност за богочовешко общение и любов. Това е така, защото спасението, което Тайнствата активират и даряват, е спасение в любовта и с любовта, а не въздаване на божествена справедливост за нашите достойни за награда дела. Спасява ни великата Божията милост към целия свят, естествено непозната за онези, които преследват своето индивидуалистично оправдаване или себе-оправдаване, индивидуално спасение или себеспасение. Защото не съществува индивидуално спасение, както и индивидуален грях, а спасение с другите и за другите. Тайната на спасението, което се простира в светотайнствените действия на нашата Църква, означава осъществяване на едната и единствена любов, тоест на онази любов, която се изразява на всеобхватно, богочовешко равнище. Моето спасение не са моите дела, а моят Бог, дар, всеобхватно виждане, което трябва споделя с моите братя, увереност, опит, който трябва да се изрази в любовта и чрез любовта към моя ближен. Нека не забравяме, че когато биваме призвани да подражаваме на нашия Бог и Господ, ние биваме призвани да Му подражаваме в Неговата любов и милост към всички и най-вече към грешниците. Спасението идва от любовта и се познава в любовта. Любовта и милостта стават начин на живот, етос, чрез които осъществяваме нашето богоподобие.

Бракът не е формален съюз и законово съжителство между два пола или два индивида, където всеки изтъква и претендира за своето или иска и присвоява всичко. За съжаление, тази формалност и индивидуалност не спира да ръководи и отличава брака на хората, който се трансформира в поле за разпри и спорове, враждебност и тиранично съжителстване, където всеки живее собствения си живот и претенция и става дързък и циничен в своята автономност. Ето защо бракът обикновено е близо до развода и ние повече говорим за развод, отколкото за брак - понеже разводът се храни със (съдебните) спорове и претенциите на двата пола, със своеволието и „несъвместимостта на характерите” на индивидите. Разводът не е нищо друго, освен триумф на индивидуализма и на нашите своеволни желания, поддаване на изкушението на независимостта и на индивидуалния живот. Той не е нищо друго, освен плод на лукавството да се налагаме тиранично над нашия мъж или жена, както и плод на безсилие – да осъществяваме в тяхно лице превъзходния призив, който е любовта. Разводът става смешен в своите оправдания и логика, но и осмива и сериозното отношение - почтеността на хората, защото свидетелства за нашия отказ да разберем другия при всяко едно обстоятелство и да споделим с него целия си живот; защото изопачава смисъл на брака, който в крайна сметка не е някакво щастливо приключение или опиянение от сексуални и любовни игри, а въплъщаване на най-трудното дело и най-великото изкуство: да живееш с другия, да живееш в него и той в тебе, което не е нищо друго, освен делото и изкуството на любовта. Само Тайнството на любовта отвъд и над човешките дадености и критерии може да свърже в общение на живота две непознати лица и да извиси съпружеската връзка до равнището на близостта и единството, които са отвъд и над всяко човешко приятелство и сродство.

Само бдящата и изобретателна любов може да изцели немощите и недостатъците, страстите и греховете и да намери изход сред безизходицата на индивидуалните изгоди и планове, на опровержението и отчаянието, които обикновено следват сексуалните и любовни неща. Само тази любов може да ни припомни нашата отговорност и да ни покаже начина, по който да диалогизираме и общуваме с нашия мъж или жена със същата нагласа и уют, с които диалогизираме и общуваме с някой друг мъж или жена. Само тази любов може да превъзмогне единствената причина за развод - прелюбодеянието, което представлява хула и отсъствие на любовта при конкретните лица и затова е най-големият грях. Където няма любов, там няма брак или има лицемерие и път към развод. Само „любовта съзижда и позволява единият да прилепне към другия, да се утвърди и свърже с него” (св. Йоан Златоуст). С други думи, тя прави възможно създаването на уникално и трайно брачно общение между мъжа и жената, на съпружеството и единодушието, което изразява надеждата за вечния живот и се проявява по всякакви начини във всекидневния живот.

„Християнският брак всъщност е среща на две влюбени лица, една човешка любов, която чрез светотайнствената благодат на Светия Дух може да се преобрази във вечна връзка, бидейки нерушима дори от смъртта”. Само любовта „която има Бога за причина, е като течащ извор, чийто води никога не спират и нейното вещество е неизчерпаемо” (св. Исаак Сириец).

Бракът е Тайнството на любовта между мъжа и жената, което нито едно неблагоприятно човешко обстоятелство не може да разруши. В конкретното лице на моя мъж или жена срещам моя реален, съществуващ ближен, който трябва да обичам като себе си, за да се осъществи „ в една плът” единството, бракът, съпружеството, съжителството; за да се утвърди моето истинско аз, самата моя природа - която е общностна, ако искате любовна - като носител и свидетел на любящото общение и единение. Християнският брак е тайната на преобразяването на човешкото съществуване и на простирането на човешката персоналност, на личното общение и възпълване на човека, на мъжа и жената, на мъжа в жената и на жената в мъжа, в свободно посвещаване и приемане, принасяне и отговорност, която проявява и прави мъжа и жената съжители и съпрузи. Само на равнището на любовта бракът е радост и неслучайно посредством Своето първо чудо на брака в Кана Галилейска Христос посещава, участва и укрепва радостта на хората, защото „който обича хората, обича и тяхната радост”. Без радост не можеш да живееш, но и без любов не можеш да се радваш.

Превод: К. Константинов
Източник със съкращения: dveri.bg
Картина: Blessing of the Young Couple Before Marriage by Pascal Dagnan-Bouveret, 1880, commons.wikimedia.org