„Понякога човек е враг на собствените мечти. Той е рицар, омразен на кралицата.“
Ричард Бротиган е един от най-ярките представители на контракултурата от 60-70-те години на миналия век. Поет, текстописец и писател на произведения в жанра черна комедия, пародия и сатира, той често бива нареждан до имената на писатели от ранга на Уилям Бъроуз, Джак Керуак, Хенри Милър, Кен Киси…
Критиците го сравняват с Хемингуей заради дълбочината на философските си прозрения, с Марк Твен, заради остротата на социалната си пародия и с Кърт Вонегът заради силата на политическото изобличение.
Когато е само на двадесет години, след кавга с любимата, хвърля камък и чупи стъкло на полицейски участък и е изпратен, с диагноза параноидна шизофрения и клинична депресия, на двумесечна шокова терапия в психиатрична клиника в Портланд – същата, в която по-късно Милош Форман снима „Полет над кукувиче гнездо“. В болницата пише първата си новела, която не е публикувана. След това живее в една от първите хипи-комуни. Прави няколко пътешествия в Европа и Япония, прегръща философията на дзен будизма. Автор е на повече от десет романа и още толкова сборници с поезия, както и разкази.
Бротиган се самоубива на 16 септември 1984 г. в Калифорния
(1935 ~ 1984)
Странно е колко прости неща стават в живота, докато ние ставаме все по-сложни.
В наши дни хората ходят по луната, посяват следите си като тикви в мъртвия свят, а в живия всяка година умират от глад 300 000 души.
За жалост на света има предостатъчно мъка да напои Сахара.
Вероятно най-близките до съвършенство неща са огромните абсолютно празни дупки, които астрономите откриха наскоро във Вселената. Ако там няма нищо, как би могло да бъде погрешно?
Да умреш – това е като на автостоп да пристигнеш нощем в непознат град, където е студено, дъжд вали и ти си сам отново.
Аз съм в непрекъснат процес на мислене за нещата. Аз мисля за нещата по тридесет или четиридесет години, преди да ги напиша.
Дали не полудявам? Все едно, че патица се питаше защо лети на юг всяка есен или камила забелязваше внезапно,, че има гърбица.
Чудя се дали това, което публикуваме сега, си заслужава изсичането на дървета за хартията, на която го печатаме.
През пролетта на 68-а, когато последната третина от века плава, като сън, към финала си, настава време книгите да се засаждат в земята, за да растат от страниците им цветя и плодове.
Моля се да минат тридесет и две години, за да напоят плодовете и цветята двадесет и първи век и да му разкажат, че някога са били книги, родени от влюбените ръце.
Всички ние имаме място в историята. Моето са облаците.
Просто чакам, и на за мен съвсем не е важно, какво чакам, понеже всички очаквания на света си приличат едно с друго.
Понякога вадя паспорта си, разглеждам моята снимка (не много сполучлива и т. н.) просто за да проверя, дали съществувам.
Простотата на живота и сложността на смъртта водят игра наречена вечност срещу сложността на живота и простотата на смъртта.
Сънувах, че съм се запознал с Ърнест Хемингуей. Ние ужасно се скарахме на сън, защото Ърнест Хемингуей смяташе, че пише по-добре от мен.
Винаги съм искал да напиша книга, която да завършва с думата "майонеза".
Понякога човек е враг на собствените мечти. Той е рицар, омразен на кралицата.
Понякога живота се свежда до банално кафе и до степента на близост, до която чашата кафе позволява да се достигне.
Всички реки текат в морето; но то не се препълва; реките се завръщат към своите извори, за да потекат отново.
Някак живеем и пак умираме. Странно, това ми се струва само поредно начало. От едно винаги следва друго, затова си мисля: ще започна пак от нулата. Може нещо ново да науча. А може би – няма. А може всичко да си бъде същото, само че отначало. Времето бързо тече без причина, защото всичко започва отново. И ще отида само там, където вече съм бил.
Инструкция по ремонт на кармата: Намери достатъчно храна и се наяж. Намери тихо място за сън и се наспи. Намали интелектуалния и емоционален шум, докато откриеш своята тишина и слушай.
Приятелите ми в паника твърдят едно и също. Те говорят за края на света, за тъмнина и катастрофа. Слушам ги внимателно и отговарям: Не, това не е краят на света. Всичко едва сега започва...
Със силата на любовта въпреки смъртта неизменно сияят звездите и са в началото на всичко.
Една е надеждата ни – децата и семената, които им дадохме, и градините, които отглеждаме заедно.
Думите са цветя от нищото. Обичам те.
...
Възлюбени
Промених нейната спалня,
вдигнах тавана с 4 фута,
премахнах безпорядъка в живота й,
украсих белите стени,
създадох необикновено спокойствие в стаята,
тишина, която имаше почти аромат,
сложих я на ниското медно легло
върху покривката от бял атлаз
и стоях сам на вратата
наблюдавайки я как спи,
отвърнала се от мене.
...
Любовно стихотворение
Толкова е хубаво
да станеш сутрин
съвсем сам
и да не трябва да казваш на някого,
че го обичаш,
когато не го обичаш
вече.
Снимка: Twitter / Richard Brautigan
