Изящното от Пророка на новата вяра и твореца, сътворил най-прекрасното в християнската, източната, будистката и езическа мисъл. Назаем от „Предтечата” (изд. Фама)
Отвъд самотата ми
Отвъд самотата ми има друга самота и за онзи, който я обитава, моето уединение е многолюдно тържище, а тишината ми – смесица от звуци.
Твърде млад съм аз и твърде неспокоен, та да потърся тази по-висша самота. Гласовете на тукашната долина все кънтят в ушите ми, сенките й ми преграждат пътя – и не мога да тръгна.
Оттатък хълмовете има вълшебна дъбрава и за онзи, който я обитава, моят покой е вихър, а омаята ми – заблуда.
Твърде млад съм и твърде необуздан, та да подиря тази дъбрава. Вкус на кръв пропива устните ми, а лъкът и стрелите на моите деди още са в ръката ми – и не мога да тръгна.
Отвъд обременения ми Аз живее друг, по-свободен Аз. И за него мечтите ми са битка н сумрак, а копнежите ми – тракащи кости.
Твърде млад съм и твърде омерзен, за да бъда по-свободния си Аз.
И как да стана по-свободния си Аз, без да погубя обременения си Аз, или без всички хора да станат свободни?
Как листата ми ще литнат по вятъра с песен, без корените ми да изсъхнат сред тъмата?
Как орелът в мен ще се устреми към слънцето, без птичетата да напуснат гнездото, което съм съградил за тях със собствената си човка?
От „Предтечата”, Халил Джубран, изд. ФАМА
* Photograph of Khalil Gibran During his youth, poetryfoundation.org
