Всичко живо е било семенце, отгледано от майка си ♥ Станка ПЕНЧЕВА и писмата на дакела Джери

Една от най-известните български поетеси превръща любопитния Джери в герой на детската книжка „Мили бате!... Писма на един дакел“. В нея малкото кученце споделя в писма на живеещия в столицата Мишо своите емоционални преживявания на село. С магията на словото Станка Пенчева разказва на малките читатели за приятелството, мечтите, бедите и уроците на света. За чудото на живота, раждането на теленцето Звездана и майчината обич, фрагмент от развълнуваното писмо на Джери до бате Мишо.

Писмо осмо: Най-чудното чудо

Бате, бях видял най-голямото чудо: раждането на живо същество! Толкова неща не ми бяха ясни, че задърпах нетърпеливо баба за полата. И тя всичко ми обясни, а пък аз ще го разкажа на теб.

Растенията поникват от семенце, сложено в пръстта, животните поникват в корема на майките си. И като пораснат големи, започват да се бутат, за да излязат навън. Докато излязат, майката страшно я боли. Баба казва – сякаш с нож я режат! Мъчи се, горката, като нашата Нешка. Но после пък се радва на детето си!

Сега, бате, идва най-чудното и най-важното: и аз съм се родил така, и ти! Всичко живо е било семенце, отгледано от майка си. Напрягам се да го проумея, чак главата ме заболя. И всички ние сме причинили тези ужасни болки на майките си. докато излезем. А после те са ни хранили с млекце, близали и чистили... Е, теб леля Радина не те е близала, но затова пък всеки ден те е къпала, нали зная от баба! Тя казва, че за всяка майка няма нищо пo-мило и скъпо от детето ѝ. Била готова живота си да даде заради него.

Още дълго ще трябва да размишлявам над всичко това. Така съм потресен! Бате, като се приберем с баба в София, нали ще потърсим моята майка? Мъча се да си я спомня, но усещам само нещо топло и меко, до което от нищо не ме е страх и което ме обича...

Толкова съм развълнуван, че не мога повече да пиша. Ще отида пак да видя Звездана, тя вече се изправя на тънките си крачета. Искам да кажа на Нешка... Не знам какво точно ще ѝ кажа, но тя заслужава дори награда! Дали да не изпрося от баба бучка захар? Сега чао, че главата ми ще се пръсне от мисли и вълнение!

Твой Джери мислител

Из: „Мили бате!... Писма на един дакел“, Станка Пенчева, ИК Жанет 45
Снимка: facebook

3737 Преглеждания