„Доказан факт е, че хората, които искат да управляват други хора, са най-малко пригодни за това…“
За вселенските и земни проблеми с галактическо чувство за хумор, назаем от култовия британски писател и драматург Дъглас Адамс (1952-2001), под чието перо се раждат „Пътеводител на галактическия стопаджия“ „Ресторант на края на вселената“, „Животът, Вселената и всичко останало“, „Сбогом и благодаря за рибата“, „Дългият, мрачен следобеден чай на душата“ и още.
(1952 ~ 2001)
Той беше мечтател, мислител, умозрителен философ… или както би се изразила жена му, идиот.
Историята на всяка велика галактическа цивилизация преминава през три различни и ясно очертани периода: Оцеляване, Любознателност и Изтънченост, известни също и като периодите „Как?“, „Защо?“ и „Къде?“.
Младото момиче е една от най-невежите и неинтелигентни форми на Живот, на които, за мое дълбоко неудоволствие, непрекъснато се натъквам, колко и да се опитвам да ги избягвам.
Ако наоколо има някой по-важен от моето его, искам той да бъде заловен и разстрелян.
Основната разлика между някой на моята възраст и някой на вашата е не колко знам аз, а колко съм забравил.
Обичайната грешка на хората, които се опитват да измислят нещо, с което може да работи и пълен идиот, е подценяването на онази невероятна изобретателност, която притежават пълните идиоти.
Хората не се гордеят с предците си и рядко ги канят на вечеря.
Човешките същества, които имат почти уникалната способност да се учат от опита на другите, са забележителни и с очевидното си нежелание да го правят.
Не искам да умирам сега! Все още имам главоболие! Не искам да отивам в рая с главоболие. Ако се случи точно сега, ще бъда в лошо настроение и няма да мога да се насладя на мига.
Летенето е изкуство или по-скоро трябва да му хванеш цаката. А цаката му е в това да се научиш как да се стрелнеш към земята и да я пропуснеш.
Има една теория, която твърди, че ако някой тръгне да разсъждава какво е Вселената и защо е тук, тя незабавно ще изчезне и ще бъде заменена с нещо още по-чудато и необяснимо. Има и друга теория, която казва, че това вече се е случвало.
Времето, така да се каже, е най-лошото място, където можеш да се изгубиш. Ако си изгубен в пространството, поне има как да си запълниш времето.
Нищо не пътува по-бързо от скоростта на светлината с изключение на лошата новина, която следва свои собствени закони.
Животът се пропилява в живеене.
Доказан факт е, че хората, които искат да управляват други хора, са най-малко пригодни за това… Ако някой може да се добере до поста на Президент, в никакъв случай не трябва да му се позволява да работи като такъв.
Какво ще правите, ако се озовете заклещен в някоя пукнатина в земята под ограден камък, без шансове за спасение. Замислете се колко щастлив е бил животът ви до този момент. Има и друга възможност – ако животът ви не е бил толкова щастлив досега, което е по-вероятно предвид на сегашното ви положение, замислете се какъв късмет сте извадили, е всичко това скоро вече няма да ви тревожи.
Известно е, че има безброй много светове, просто защото и пространството е безкрайно голямо. Но не всеки от тях е населен. Всяко крайно число, разделено на безкрайно се доближава до нищото. Оттук следва, че населението на вселената също е нула, и че съществата, които срещате от време на време, са продукт на болното ви въображение.
Хората винаги са смятали, че са много по-интелигентни от делфините, защото са постигнали много повече неща: колелото, Ню Йорк, войните и т.н., докато делфините само се плацикат във водата и се забавляват. От друга страна делфините винаги са смятали, че са много по-интелигентни от хората точно по същите причини.
Снимки: Douglas Noel Adams (11 March 1952 - 11 May 2001), douglasadams.com