Как естетиката на потребителството преформатира понятията „богати“ и „богатство“ - споделено от известния полски социолог и философ Зигмунт Бауман (1925 ~ 2017) в книгата му „Глобализацията. Последиците за човека“.
Преместването през света срещу света, който се премества
Както Джеръми Сийбрук напомня на своите читатели (Seabrook. ‘The Race for Riches’) тайната на днешното общество се крие в „развитието на изкуствено създаденото и субективно чувство на неудовлетвореност“ - след като „нищо не може да бъде по-застрашително“ за неговите основни принципи от „заявлението на хората, че са доволни от това, което имат“. Това, което хората наистина имат, поевтинява, бива очерняно и се смалява от натрапчивото и прекалено видимо излагане на екстравагантните приключения на по-добрите: „Богатите стават обект на всеобщо възхищение“.
Богатите, които са показвани като героични личности, обект на всеобщо възхищение и образци на всеобщо подражание, някога бяха хората, които сами изковават съдбата си, чийто живот е модел за положителните резултати от етиката на труда и на разумността, към която тя строго и упорито се придържа. Случаят вече не е такъв. Обектът на възхищението вече е самото богатство - богатството като гарант за най-разкрепостен и разточителен начин на живот. Именно това, което някой може да прави, а не това, което трябва да се направи или е вече направено, има значение.
Това, на което се възхищават в личностите на богатите е тяхната чудна способност да избират съдържанието на своя живот, местата, където живеят, партньорите, с които споделят тези места - и да сменят всичко това, когато поискат, без никакво усилие; фактът, че те сякаш никога не стигат до точка, от която няма връщане, че няма видим край на техните превъплъщения, че тяхното бъдеще изглежда завинаги по-богато като съдържание и по-съблазнително от тяхното минало; и най-сетне, но не на последно място, че единственото нещо, което, изглежда, има значение за тях, е кръгът от перспективите, които богатството им може да открие.
Всъщност тези хора, изглежда, се водят от естетиката на потребителството; показността на екстравагантния и дори фриволен естетически вкус, а не подчинението на етиката на труда или сухото, сдържаното правило на разумността, тяхната изтънчена осведоменост, а не просто финансовият им успех са залегнали в сърцевината на тяхното предполагаемо величие и в основата на тяхното право да възхищават.
Сийбрук посочва, че „бедните не живеят в различна култура в сравнение с богатите. Те трябва да живеят в същия свят, който е измислен в полза на тези с парите. Тяхната бедност се утежнява от икономическия растеж, точно както се усилва от рецесията и застоя.“ Всъщност рецесията означава повече бедност и по-малко ресурси; но растежът предшества бясното изложение на потребителски чудесии и така предвещава още по- голяма пропаст между желаното и реалното.
Избрано от: „Глобализацията. Последиците за човека“, Зигмунт Бауман, изд. ЛИК
Снимка: Зигмунт Бауман през 2011 г., bg.wikipedia.org
