„Похотта замъглява мъжкото сърце, объркано от женската красота заради мъжката си карма.”
В началото на 50-те години израсналият в католическо семейство Джак Керуак е завладян от нарастващ интерес към будизма, който впоследствие ще остави дълбок отпечатък както върху възгледите му за духовността, така и върху произведенията му. Книгата му „Събуди се“ е неговият разказ за живота на принц Сидхартха Гаутама, който загърбва богатство, семейство и дом, за да търси Просветлението. Извлечена от множество канонични текстове, творбата на Керуак обхваща най-важното от ученията на Буда и се превръща в задълбочена медитация за същността на живота, желанието, мъдростта и страданието.
(Jack Kerouac,1953)
По-добре човек да падне в пастта на тигър или под остър нож, отколкото да живее с жена и да се вълнува от похотливи мисли, които да го омотаят в мрежата на нейните планове, а те са раждането, капанът за смъртта.
Жената копнее да показва формите си, докато ходи или стои, докато седи или спи.
Мъжете, бидейки мъже, не са свободни от страст, предадена им от кармата на предишни сласти и похотливи мисли; жените, бидейки жени, са невинни съсъди на човешкото прераждане, шепа похот в страстта на мъжете; взаимно привличащи се, взаимно измъчвани от своята карма, взаимно събирани и разделяни пак от нея; без Аз, който да каже „не“, мъжете и жените въртят колелото на смъртта в името на плътските си копнежи, гордостта и щастието си.
Но що за щастие е това: напрежение в пустотата за задоволяване на незадоволимите сетива! Нищо не може да задоволи и усмири необузданото сърце. Слабините ви са процеп, който не може да бъде запълнен.
Чашата на живота е бездънен ужас, както насън пиете ли, пиете, за да утолите жажда неразумна и неистинна.
Погледнете празното небе! Как може алчният мъж да граби с шепи от него? Как може да ранява и убива неубиваемото като замаян безумец?
Всичко и навсякъде е празно завинаги - събудете се! Умът е глупав и ограничен, щом взима за истина тия сетива, незначителни пречки като в сън; все едно дълбините на океана да се движат от вятъра, който роши вълните. А този вятър е невежеството.
Жената иска да дари прераждане, нейната карма е да се страхува да бъде сама и безплодна; но в света има толкова истина, колкото в думите „дете на безплодна жена“.
Дори на картина жената повече от всичко желае да покаже своята красота, да ограби твърдото сърце на мъжа.
Как да се предпазите, питате вие? Като гледате на сълзите и усмивките й като на врагове, на приведения й силует, на отпуснатите й ръце, на разпилените й коси като на клопки за мъжкото сърце. И колко по-подозрително трябва да се отнасяте към изкусната й, страстна красота, към кръшната фигура, към пищните форми, към веселите приказки пред глупавия мъж!
Смут и лоши мисли се раждат, когато не виждаш под омразната, нечиста форма скърбите на нетрайното, на замърсеното, на неистинното!
Когато видите действителното, похотливите мисли угасват.
Когато правилно мислите за тия неща, с техните ограничения, дори небесната нимфа не може да ви дари наслада.
Но голяма е силата на похотта у мъжете и трябва да се боите от нея, вземете лъка на строгата сдържаност и острите стрели на мъдростта, покрийте главата си с шлема на правилната мисъл и се борете с решителност срещу петте желания.
По-добре с нагорещено желязо да избодат двете ви очи, отколкото да насърчавате у себе си похотливи мисли или да гледате женското тяло с такова желание.
Похотта замъглява мъжкото сърце, объркано от женската красота заради мъжката си карма. В края на живота, след като се е унижавал с жени заради малко страст и чувства и се е обвързал с веригите на взаимното съгласие, което е главната нейна цел, този мъж по необходимост попада на лошия път.
Животът му минава у дома, в най-добрия случай тук-там още, и той оглупява от бръщолевене на многобройни заклинания с религиозно разкаяние.
Бойте се от този скръбен път! Бойте се и не се подмамвайте по жените!
Нека никой свят мъж не стане причина за бъдещо прераждане, защото както дванайсет прави дузина, тъй раждането означава смърт.
Възпирайте погледа си от нейните форми, поддържайте мислите си правилни.
От: „Събуди се” (Животът на Буда), Wake Up: A Life of the Buddha, 1955, ИК „Прозорец“
Снимка: Снимка: Jack Kerouac in Tonight! (1953), imdb.com