♥ Искаме прошка за това, че не знаем кои сме, но изискваме другите непременно да знаят…

В Неделя на прошката най-напред молим за опрощение онези, които наистина сме наранили. Но според традицията, искаме прошка от всички. Тази традиция, освен светлата християнска идея обаче, е наситена с много по-дълбок психологически смисъл, върху който си струва да се замислим.

(The Return of the Prodigal Son, Rembrandt, between 1626 and 1669)

♥ Обикновено търсим прошка за това, че сме обидили някого:

~ защото винаги бързаме да се изкажем, вместо най-напред да изслушаме;

~ защото се гордеем с успехите си, но не ни е по силите да се порадваме на щастието и успехите на другите;

~ защото бързаме да критикуваме грешките и не ни достигат търпимост и деликатност;

~ защото искаме да бъдем разбрани веднага, но ние самите не се отнасяме така с останалите;

~ защото лесно прощаваме на себе си и многото, но не подминаваме и най-малките прегрешения на хората около нас;

~ защото искаме да променяме останалите, но само не и себе си;

~ за това, че не знаем какво да правим със себе си, не знаем кои сме, но изискваме другите непременно да знаят…

Източник: Фитнес для мозга
Картина: The Return of the Prodigal Son, Rembrandt, between 1626 and 1669, commons.wikimedia.org