Мъдростта на времето
„Не е останало нищо писано от Питагор. Приписваните нему „Златни стихове“ не са съчинени от него. Но все пак те са много по-старинни от Александрийската епоха, която ги е възприела с благоговейна почитание. Ние вярваме че тия стихове, които са творба на някой убеден последовател на Питагор, действително съдържат израза на чистото учение на този философ. И не се боим да твърдим, че онзи който строго би приложил на практика тия мъдри наставления, навярно би се сдобил с такава мощ, която би го издигнала над всичките му съвременници. Ето защо даваме тук този прочут текст, на който древността е приписвала същинска вълшебна сила.“ ~ „Древни и нови мъдреци“, Грийо Дьо Жеври.
(Fyodor Bronnikov, Pythagoreans' Hymn to the Rising Sun, 1869)
♥ Златни стихове на питагорците
(VI век преди Исуса Христа)
Почитай най-напред безсмъртните богове, както е установено oт закона.
И уважавай клетвата; уважавай също чудесните герои.
И даже междуземните духове, които вършат справедливи неща!
Почитай родителите си и ония, които са ти близки.
Измежду всички добродетелни избери за приятел най-добрия.
Отстъпвай пред кротки думи и пред полезни дела.
Не намразвай приятеля си, по причина на някоя малка грешка: доколкото е възможно, защото силата обитава при ананке (съдбата).
Знай всички тия неща; но привикни се да обуздаваш следните:
Най-напред лакомството; сетне съня и разврата; после гнева. Не върши нищо срамно, било пред други, било насаме; но над всичко, уважавай сам себе си; след това прилагай справедливостта чрез дела и чрез думи.
Привикни се нищо да не правиш, преди да размислиш. Но знай, че на всички е съдено да умрат.
Обичай понякога да печелиш богатства и понякога да ги губиш. Каквито и да бъдат нещастията, които съдбата нанася на хората, търпи своята съдба, каквато и да е, но без да се ядосваш.
Прави усилия да си помогнеш, доколкото е възможно; и размишлявай, че съдбата не изпраща много нещастия на ония, които са добри.
Хората разсъждават много - било добре, било зле. Ти недей ги нито оборва, нито допускай да те съблазнят, ако казват нещо лъжливо.
Отстъпвай кротко. Изпълнявай винаги онова, което ще ти кажа: никой да те не подбужда с думите си или с делата си да правиш или да казваш онова, което не е най-добро за тебе.
Тъй щото, съветвай се, преди да действаш, за да не правиш лудешки постъпки, защото само негодник прави и казва безсмислени неща.
Но ти върши само дела, които по-късно няма да ти нанесат вреда.
Никога не прави нищо, което не знаеш; но научи всичко, което трябва да знаеш, и така ще проживееш щастлив живот.
Не трябва да пренебрегваш здравето на тялото, но да му даваш с мярка пиене, храна и гимнастически движения, които му са нужни. Аз наричам мярка онова, от което няма да страдаш.
Научи се да водиш живот чист и умерен.
И отбягвай да правиш неща, които възбуждат завистта.
Не бъди разточителен, като ония, които не знаят, що е хубаво.
И не бъди скъперник, защото във всичко мярката е най-доброто.
Прави неща, които няма да ти навредят; разсъждавай, преди да ги направиш.
Никога не допускай до очите си сладостта на съня, преди да прегледаш с разсъдъка си всичките си дневни дела: какво съм нарушил? Какво съм направил? Какво съм забравил от онова, което е трябвало да направя?
Започвайки от първата си постъпка и тъй нататък.
Ако намериш, че си извършил лоши дела, укори се; за добрите се радвай.
Практикувай тия неща: обмисляй ги, обичай ги дълбоко, защото те ще те вкарат в пътя на божествената добродетел.
Да, чрез оногова, Който е вложил в нашата душа свещената четворка, Източника на вечната природа. Но не започвай дело, преди да поискаш от боговете щастлив край.
Ако изпълниш всички тия наставления, ще познаеш значението на безсмъртните богове й на смъртните хора, и онова, което препятства на всекиго от тях и онова, което ги задържа.
Ти ще знаеш още, според справедливостта, че природата навсякъде е еднаква, тъй щото няма да се надяваш за онова, за което не трябва да се надяваме, и нищо няма да бъде скрито от тебе.
Ти ще узнаеш, че хората сами си навличат нещастията.
Нещастни са ония, които не виждат благата, що са наблизо до тях, нито ги чуват; и много малко са ония, които умеят да се избавят от нещастията си.
Избрано от: „Древни и нови мъдреци“, Грийо Дьо Жеври, изд. Логос&Теома, Варна, 1993
Изображения: Fyodor Bronnikov, Pythagoreans' Hymn to the Rising Sun, 1869, en.wikipedia.org; Pythagoras and faba beans, French, 1512/1514.Pythagoreans refused to eat beans. Already in antique times there was much speculation about the reason for this custom, en.wikipedia.org
