„България е най-хубавата земя на света, за това всичките народи ни завиждат.“ ~ Съба ВАЗОВА
(Иван Вазов в своя кабинет, 1912 г.)
♥ Някои спомени за майка ми
Когато бях дете още, майка ми, помня, често ми говореше, за България.
– България е най-хубавата земя на света, за това всичките народи ни завиждат.
Тия думи се втълпиха тогава в ума ми.
Отде знаеше тя това? Тя не беше видяла България, тя знаеше от България само родния ни градец Сопот, нито беше чела някаква книга с описанието на България, защото тогава нямаше такава. Но тя ни твърдеше това с такава увереност!
И аз й повярвах.
И в моята крехка детска душа отрано се вкорени убеждението, че България, моето отечество, е най-хубавата земя на света. Кои „сички народи й завиждаха“, как й „завиждаха“ – това не знаех и не се питах. Доста ми беше да зная онова, което знаях. И аз се гордеях, че имаме такава хубава земя, че съм роден в най-хубавата земя, и като се гордеях с нея, аз я и обикнах. Аз бих я обичал и грозна да беше, обичал я бих за страданията й вековни, за миналото й славно и тъжно, обичал я бих за надеждите й и за вярата й в светло бъдеще и за борбите, чрез които то щеше да се постигне. Но аз тогава бях малък и сичко това ми беше неизвестно, та и непонятно. Хубостта обаче, понятие неотвлечено, беше достъпна за моите детски възприятия. А там, дето е красота, наблизо стои и съчувствие, обич.
(Иван Вазов и Иван Д. Шишманов, 1915 г.)
* Непубликуван ръкопис в архива на проф. Иван Шишманов
Из книгата на Иван Д. Шишманов: „Иван Вазов - Спомени и документи“, 1976
*Иван Вазов и Иван Д. Шишманов, 1915 г.
*Иван Вазов в своя кабинет, 1912 г.
