Приказка с поука за малки и големи
Двама братя тръгнали да пътешествуват заедно. На пладнина легнали в гората да си починат. Когато се събудили, видели, че край тях има камък и че на камъка нещо е написано. Започнали да разчитат написаното и прочели:
„Който намери този камък, нека върви право през гората, към изгрев слънце. В гората тече река: нека преплува тази река и излезе на другата страна. Ще види мечка с мечета: да вземе мечетата от мечката и да бяга, без да се обръща назад, право към планината. На върха ще види къща и в тази къща ще намери щастието.“
Братята прочели написаното и по-малкият казал:
– Хайде да тръгнем заедно. Може би ще преплуваме реката, ще отнесем мечетата до къщата и заедно ще намерим щастието.
Тогава големият брат казал:
– Аз няма да ида в гората да търся мечетата, а и тебе не те съветвам да ходиш. Първо, никой не знае дали това, което е написано на камъка, е истина; може би всичко е написано на шега. А може ние да не сме го разчели вярно. Второ, дори и да е истина написаното, ще тръгнем из гората, ще настъпи нощта, ние няма да намерим реката и ще се изгубим. А и да намерим реката, как ще я преплуваме? Може да е бърза и широка. Трето, и да преплуваме реката, нима е лесна работа да вземем мечетата от мечката – тя ще ни нападне и ние вместо да намерим щастието, ще загинем мърцина. Четвърто, дори и да успеем да грабнем мечетата, няма да можем да дотичаме без почивка до върха. И най- важното, не е казано какво щастие ще намерим в тази къща. Може би там ни чака такова щастие, каквото съвсем не ни е нужно.
А малкият казал:
– Според мене не е така. Не току-тъй са написали това на камъка. И всичко е написано ясно. Първо, нищо няма да загубим, ако се опитаме. Второ, ако ние не идем, някой друг ще прочете написаното на камъка и ще намери щастието, а ние ще останем с празни ръце. Трето, ако не се потрудиш и не поработиш, нищо няма да те зарадва на тоя свят. Четвърто, не искам да си помисли някой, че съм се уплашил от нещо.
Тогава големият рекъл:
– И пословицата казва: „Който търси голямо щастие, губи и малкото“; още и това: „Не оставяй питомното, за да гониш дивото“.
А малкият казал:
– Аз пък съм чувал: „Който се бои от вълци, в гора да не ходи“. И още: „Под заседнал камък вода няма да потече“. Според мене трябва да идем.
Малкият брат тръгнал, а големият останал.
Щом навлязъл в гората, малкият брат се натъкнал на реката, преплувал я и още там, на брега, видял мечката. Тя спяла. Той грабнал мечетата и хукнал нагоре, без да се обръща назад. Още щом стигнал до върха, насреща му наизлезли хора, докарали му каляска, отвели го в града и го направили цар.
Той царувал пет години. На шестата година му обявил война друг цар, по-силен от него; завладял града, а него изгонил. Тогава малкият брат пак тръгнал да странствува и отишъл при големия брат.
Големият брат си живеел в село ни богато, ни бедно. Братята се зарадвали един на друг и почнали да си разказват кой как е живял.
Големият брат казал:
– Ето, аз излязох прав: през всичкото време си живях мирно и добре, а ти си бил цар, но затова пък и много си патил.
А малкият рекъл:
– Аз не съжалявам, че тогава се изкачих през гората на върха на планината. Макар че сега съм зле, все пак има с какво да се помни животът ми, а тебе няма с какво да те помнят.
От: „Книга за децата“, Лев Толстой, изд. Отечество, София, 1978 г.
Илюстрация към приказката: labirint.ru
