За българската участ и собствения кръст - три стихотворения от перото на видния наш писател, публицист, общественик, поет-философ, сатирик, майстор на баснята и епиграмата.

(Стоян Михайловски 7 януари 1856 ~ 3 август 1927)

Крайвековно тление

Епоха на разкапалост!... Век на душевно тление!
Ни Идеал, - ни Идол!... Свяст, блян, всичко е разбито!
В душа пресищане и скръб, а в разума съмнение!
Което беше светло, днес е в тъмноти обвито!

Горчив анализ подкопа догмати и начала!
Прибежище - във никакви ученья - няма трайно!
Морал, преданье, правда, ред - са мода отживяла!
Във Лабиринт от Знания загина всичко знайно!

... О, като жалко купище от черни развалини,
пред нас стоят Идеите, на тисящи години!...
Духовната - издигната от рой народи - сграда,

върху ни, сякаш с пъклен шум и разгромленье пада!
И сякаш че, - от смрадност всесветовна задушени,
в нас воля и желанье са вече умъртвени!

...

Из „Книга на робите“

Рая на върлата безхлебица, чер рой,
вий що се раждате на бунище - и мрете
чрез буна, дриплювци, вий чийто глас е вой,

низвергнат Хамов род, неволна сиромаш,
над вас и слънцето веч гачели не свети,
- а Божий мир е ваш - цял целеничек ваш!!

Аз ви не уча да презирате тоз свят,
да устремите към небето мисълта си, -
о хора с бузи хлътнали и с тънък врат!

Една поука вий ще чуете от мен:-
поискайте от всяка благота частта си,
поискайте свърталище на белий ден...

Вземете силом туй, което е било
за вас създадено, за вас предназначено;
назве ли някой делото ви грешно, зло

кажете му, че за народа няма грях,
че всенародното желанье е свещено,
и че несправедлив закон е шепа прах!

Властителство недей търпя над свойта власт,
веление недей търпя над свойта воля,-
светий народний пълко! Ти си люден пласт,

над който се издигат пирамиди смет -
тиранства! О, бъди смел в своята неволя,
размърдай се, от мощна ненавист обзет!

Ще рухне всичко - трухъл храм ще се срути:
и огрев нов тогаз духа ти ще съгрее,
и изгрев нов тогаз над теб ще заблести!      

...

ЛАМА САБАХТАНИ

Тежи ми, Боже, кръста на живота,
духа ми скръб обсажда, гина веч...
И виждам те - на твоята Голгота -,
и шепна твоята предсмъртна реч.

Живях в тълпите сам - не ме разбраха.
В мен всичко светло, всичко в мен добро
раздадох го... душата ми обраха,
- оставиха ми черното тегло...

Посях любов - пожънах срам, вражди!
Напущам веч световните стъгди
и в теб подирям, Господи, подслона!

Тъй ястреб, от ловеца повален,
издъхва в някой кът усамотен -
с очи, обърнати към небосклона.

* Стихотворения на Стоян Михайловски
Снимка: Стоян Михайловски 7 януари 1856 ~ 3 август 1927, dictionarylit-bg.eu