Най-лечебните и трудни за изричане фрази: „Сгреших” и „Съжалявам” ♥ Хал ЪРБЪН

„Най-голямата грешка, която можем да допуснем, когато наш близък изживява труден момент, е да мълчим.“

Дългогодишният учител, лектор и образователен експерт д-р Хал Ърбън за топлите думи, които лекуват.

Милите думи лекуват взаимоотношения
„Кротък език е дърво за живот...“ ~ Притчи Соломонови 15:4

Двете фрази, които имат най-голяма лечебна сила за влошените взаимоотношения, се оказват и най-трудните за изричане: „Сгреших” и „Съжалявам”.

Те са най-трудни за казване, защото повечето от нас не искат да признаят, че са причинили разрив във връзката. Вината винаги е в другия, затова чакаме той или тя да се извинят. Но извинението никога не идва, защото и другият чака същото. И както всички знаем, близки отношения, както в семейството, така и извън него, понякога приключват завинаги поради липсата на въпросното извинение. Защо е толкова трудно да признаем, че сме сгрешили, и да се извиним? Отговорът е – човешката природа. Раждаме се с някои присъщи слабости и една от тях е отдаденост към себе си. Да се преодолее тя, означава да се издигнеш, да обичаш, да съчувстваш – точно нещата, които са ни нужни да оздравим взаимоотношенията си. Едно просто извинение може да направи чудеса.

Как да постъпите, когато искате да възобновите отношенията, но наистина не смятате, че сте сгрешили? Първо, не забравяйте, че отсрещният човек се чувства по същия начин. Най-важното е да кажете нещо, което би довело до заздравяване на връзките. Например: „Наистина съжалявам, че имаме този проблем. Не можем ли да поговорим, за да оправим нещата?” Ако предприемете подобна стъпка, почти сигурно ще оздравите връзката. И в повечето случаи разговорът води до извинение и от двете страни, а обикновено резултатът е по-здрава връзка.

Всички видове „лечение” на взаимоотношения очевидно включват някаква степен на прошка, нещо, което трябва да дойде от сърцето, преди да се изкаже с думи. Но трябва да сме предпазливи, когато я изразяваме вербално. „Прощавам ти” насред разгорещена кавга би прозвучало като „твоя беше грешката” и би наляло още масло в огъня. Трябва да кажем „прощавам ти” единствено ако са ни поискали извинение. Тогава това са изключително важни думи. Прошката има целебна сила не само за човешките връзки, но и за тялото и душата.

Топлите думи, които предлагат успокоение
„Милите думи печелят приятели.“ ~ Старинна мъдрост

Нежните думи освен че могат да поправят и оздравят нашите връзки, те могат също да успокоят човек, който изживява трудни моменти. Тук говоря за случаи на загуба на близък човек или сериозна болест или травма, загуба на работа, край на романтична любов или някакво друго нещастие, което е извън нашия контрол. Най-голямата грешка, която можем да допуснем, когато нещо подобно се случи, е да мълчим. Хората често постъпват така по следната причина – не знаят какво да кажат. Признавам, трудно се намират подходящи думи за такива случаи, но винаги е по-добре да се опитаме, отколкото да не казваме нищо. Мълчанието лесно може да се тълкува като непукизъм.

С подобна трудност се сблъсквах често през учителството си както в гимназията, така и в университета – с деца и с възрастни. Нерядко чувах коментари от рода на: „Толкова е неловко”, „Не знаех какво да кажа”, „Боях се да не кажа не каквото трябва”, „Притеснявах се ужасно”.

Съветът ми винаги е бил един и същ – кажете нещо, което идва от сърцето. Дори да трябва да започнете с думи като „Как бих искал да намеря подходящи думи и да мога да те успокоя сега ...”; каквото и да кажете, ще бъде прието добре, стига да е от сърце. „Кажи ми как да ти помогна?” е подходящо в почти всяка ситуация. Все едно колко е трагична или неприятна, кажете го по най-добрия възможен начин. Трябва да изговорите или напишете думите си, преди те да донесат успокоение на някого.

Една често срещана грешка, която правим, когато се мъчим да успокоим другия: Казваме: „Знам как се чувстваш сега”, когато всъщност не знаем. Например: Ако почине бащата на ваш приятел, или пък ваш приятел разбере, че е болен от рак, не бива да казвате: „Знам как се чувстваш”, освен ако вие самият не сте болен от рак или баща ви не е починал. В такива случаи можете да утешите приятеля си, но ако наистина не сте изживели същото, думите ви ще прозвучат фалшиво. Важно е първо да се замислим и после да кажем най-утешителните думи, които се сещаме. Ако сърцето ви е на мястото си, със сигурност ще намерите подходящите думи.

От: „Златните думи“, Хал Ърбън, ИК „Кръгозор”, 2005
Снимка: halurban.com

27748 Преглеждания