Думи на съвременната подвижничка и православна мисионерка Майка Гавриила (Аврилия Папаяни, 1897 ~ 1992).
♥ За причиняването на промяна у другите
М.: Майко, когато видим нещо грешно в другия, как можем да го накараме да го промени?
Майка Гавриила: Голяма заблуда е да се вярва, че като се помъчиш, можеш да промениш човека. Никога не става така. Може да се направи чрез собствения ти житейски пример. Това никога или много рядко може да се постигне с усилия, говорене, препирни и тям подобни. Промяната ще се появи, когато дойде Божието време. Ако промениш самия себе си и станеш жив пример за човека, когото искаш да промениш, ако станеш негов идеал и се вижда, че си щастлив, тогава ще се случи. Да се молим за някого си е съвсем правилно – но не бива да се опитваме да го променяме. Това е само в Божиите ръце. Бог има промисъл за живота на всеки един. За всички човешки същества. Ние сме свободни, но онова, което не знаем, е, че Той знае какво ще сторим. Защото знае всичко. Бог знае всяка отделна стъпка от живота ни, до последния миг. Ние не. А и ако се опитвахме повече, драга М., да бъдем едно с Бога, тогава нямаше да има нужда да се прави каквото и да било. Защото от само себе си това би ни направило пример за онези, които сме пожелали да видим да вървят по Неговия път. Но пък за теб е естествено, като си толкова млада, да не успяваш да разбереш, поне отначало, да се почувстваш разочарована и да кажеш: „Ех, какво нещо! Толкова много усилия, а пък никакъв резултат“. Но някога минавало ли ти е през ума, че Бог казва същото за нас? „Прощавах толкова много пъти. Толкова много пъти съм показвал търпение… И пак…“.
Следващата стъпка ще бъде молитва. Тъкмо както началото беше молитва. Без да съдим другия човек… Веднъж, след като бях разбрала, че молитвата е всичко, видях две много ядосани момчета да се бият на улицата. Въздържах се и не се намесих, както бих сторила в миналото. Вместо това веднага приложих на дело онова, в което вярвах. Извърнах се настрани и казах: „Господи, постави Твоя мир между тези двамата“. Докато се обърна да ги погледна отново, те вече се смееха и си играеха… Това беше отговор от Бога. Знай това, драга М. По мира и спокойствието ни, по самия ни начин на живеене си проличава колко вярваме. Ето защо някой може да ни преподаде най-добрия урок, но ако го видим, че е притеснен, неспокоен и колеблив, ние не можем да имаме вяра на казаното от него. Затова, ако желаем да помагаме на нашите съчовеци, целта на живота ни трябва да бъде да се приближим колкото се може повече до Образеца: Господ.
Избрано от: „Майка Гавриила: Аскетика на любовта“, превод: Константин Петров, изд. Омофор, София, 2015
Снимка: pravoslavie.bg