„Да, варварите ще ни унижат, ще ни погазят, но те ще влеят и енергия у нас, за да ни помогнат да умрем или да се възродим...“
За бъдещето на Западния свят и наследството на Европа – неоптимистично, в краски тъмни от големия румънски философ и есеист.
(Emil Cioran, c. 1947)
Човешкият ум е вампир. Ако се захване с някоя цивилизация, той ще я остави без сили, изцедена, бездиханна. Ще изсмуче духовното съответствие на нейната кръв, ще ограби субстанцията й, както и импулса, тласкал я дотогава към големи дела или скандали. Увлечена в този процес на разруха, без нищо да я отклонява от него, цивилизацията ще ни представи образа на заплахите пред нас и гримасите на бъдещето ни: тя ще бъде нашата празнота. Тя – това ще сме ние. В нея ще съзрем своето безсилие и своите пороци, прекършената си воля, унищожените си инстинкти. Страхът, който ще ни вдъхва ще е страх от самите нас! И ако накрая и ние, като нея, легнем изцедени, обезсилени, бездиханни, то ще бъде само, защото най-сетне ще сме осъзнали вампиризма на ума...
„Ако Слънцето и Луната започнат да се съмняват, те мигом ще угаснат!“, каза някога Уилям Блейк. Европа се съмнява отдавна. И докато ние се впечатляваме от нейния залез, американците и руснаците го наблюдават спокойно и с нескрита радост.
Западът няма да съществува вечно в днешния си вид. Без съмнение, той се готви за своя край – очакват го доста неприятни изненади. Да си спомним какво се е случило между V и Х век. Да, очаква го криза, дори още по-тежка. Западът ще промени своя стил, ще се появят нови държави и народи. Мнозина вече са склонни да се примирят с това. Те призовават Историята с надеждата да се сгромолясат в нея, да изчезнат в името на бъдещето. Те мечтаят - от необходимост да се надяват срещу себе си! – да се видят стъпкани, унизени и „спасени“... Подобно чувство е отвело древността до самоубийството на християнското обещание...
Къде ли ще бъдат продължени европейските завоевания, идеи, придобивки? В Щатите? Или в Русия? И едната, и другата вече са обрали плодовете на най-лошото от стара Европа... Може би в Южна Америка? В Южна Африка или в Австралия? Май някъде натам ще трябва да се огледаме за тази смяна. Да, една наистина карикатурна смяна... Изглежда, че бъдещето на света вече принадлежи на предградията на глобуса...
Има ли смисъл да спорим с Бездната? Време е да се свестим и да се избавим от магията на най-лошото. Все пак не всичко е изгубено: остават... варварите. Откъде ли ще дойдат варварите? Всъщност няма значение точно откъде. Те няма да закъснеят и докато подготвят – по случай нашето поражение – своето пиршество, те вече обмислят как да ни изправят на крака, как да прекратят нашите празни приказки и умувания... Да, варварите ще ни унижат, ще ни погазят, но те ще влеят и енергия у нас, за да ни помогнат да умрем или да се възродим...
Музиката е голямото извинение на модерния западен свят. Явление, наистина, без аналог в никоя друга традиция.. Защото можем ли другаде да срещнем нещо равно на Монтеверди, Бах или Моцарт? С музиката Европа разкри своето истинско лице, достигна своята истинска дълбочина. Да, Европа не е създала мъдрост или метафизика, принадлежащи само на нея, нито дори поезия, за която да кажем, че е напълно неповторима. Но в музиката тя е вложила цялата мощ на своята неповторима оригиналност, своята изкусност и загадъчност, своята неизразима сила... Без музиката неин би бил само предвидимият стил на една цивилизация сред останалите други. Ако Европа реши някой ден да си направи равносметка, единствено музиката ще бъде доказателството, че не се е пропиляла напразно, че наистина е имала какво да изгуби.
Из: „Сълзи и светци“, Емил Мишел Чоран, превод: Огнян Стамболиев, изд. „Захарий Стоянов“, 2006 г.
Източник: litclub.bg
Снимка: Emil M. Cioran young, in Romania, bg.wikipedia.org
