От страх да не се смалим, ние не растем. От страх да не заплачем, ние не се смеем…

Мъдростта на времето, назаем от „Мактуб” на Паулу КОЕЛЮ

„Мактуб” означава „Написано е“. Арабите се притесняват, че „написано е“ не е съвсем правилен превод, защото макар че всичко вече е действително написано, Бог е състрадателен, и пише това просто за да ни помогне.

Учителят казал: „Използвай всяко благословение, което Бог ти е дал днес. Благословението не може да бъде пазено. Няма такава банка, където да сложим на депозит получените благословения, за да ги използваме, когато сметнем за необходимо. Ако не ги използваш, незабавно ги губиш. Когато идва в живота ни, Бог знае, че ние сме творчески личности. На единия ден той ни дава глина, за да моделираме, на другия – четка и платно, или писалка. Но ние никога не можем да използваме глината върху нашето платно, или писалката в скулптурата. Всеки ден си има своето чудо. Приемайте благословенията, работете и създавайте своите незначителни произведения на изкуството още сега. Утре вие ще получите други“.

Учителят казал: „Много хора се страхуват от щастието. За тях да живееш пълноценен живот, означава да промениш множество от своите навици и да загубиш чувството си за индивидуалност. Ние често пъти се възмущаваме от добрите дела, които се стоварват върху нас. Ние не ги приемаме, тъй като това би ни заставило да се чувстваме длъжници на Бога. Ние си мислим: „По-добре да не пием от чашата на щастието, понеже когато се изпразни, ще страдаме сериозно”. От страх да не се смалим, ние не растем. От страх да не заплачем, ние не се смеем“.

Една сутрин Буда седял сред учениците си, когато към него се приближил един човек. „Съществува ли Бог?“ – попитал той. „Да, Бог съществува“ – отговорил Буда. След закуска се появил друг човек. „Съществува ли Бог?“ – попитал той. – „Не, Бог не съществува.“ – отговорил Буда. В края на деня трети човек задал на Буда същия въпрос, и отговорът на Буда бил следният: „Ти си длъжен да решиш сам за себе си“. „Учителю, но това е абсурд“ – казал един от учениците. – „Как Ти можеш да дадеш три различни отговора на един и същ въпрос?“ „Защото те бяха различни хора – отговорил Просветеният. – И всеки човек стига до Бога по свой собствен начин: някой – с увереност, друг – с отрицание, а трети – със съмнение“.

Ние сме заети изцяло с вземане на мерки, извършване на постъпки, решаване на проблеми, предназначени за други. Ние винаги се опитваме нещо да планираме, друго да решаваме, трето да откриваме. В това няма нищо неправилно – в края на краищата, именно така ние строим и променяме света. Но Възхищението също е част от този живот. За да спираме от време на време, да избягаме от себе си и да застанем в мълчание пред Вселената. За да застанем с душа и тяло на колене. Без да изискваме нищо, без да мислим за нищо, дори без да благодарим за нещо. Просто, за да получим топлината на любовта, която ни заобикаля. В такива моменти могат да се появят неочаквани сълзи – нито щастливи, нито скръбни. Не се учудвайте на това. Това е подарък. Сълзите пречистват душата ви.

Учителят казал: „Ако трябва да заплачеш, плачи като дете. Още когато си бил дете, едно от първите неща, които си научил в живота, това е плачът, тъй като плачът е част от живота. Никога не забравяй, че ти си свободен и не е позорно да показваш своите емоции. Вик, силно ридание – те са толкова шумни, колкото ти искаш да бъдат. Понеже така плачат децата, а те знаят най-бързия начин да успокоят сърцата си. Ти някога обръщал ли си внимание как децата спират да плачат? Те спират, защото нещо ги отвлича. Нещо ги зове към следващото приключение. Децата спират да плачат много бързо. И с теб ще е така. Но само, ако съумееш да заплачеш по същия начин както го правят децата“.

Учителят казал: „Ние трябва да се грижим за своето тяло. Това е храм на Светия Дух и той заслужава нашето уважение и любов. Ние сме длъжни да се борим за нашите мечти и да бъдем упорити докрай. Но ние не трябва да забравяме, че животът се състои от малки удоволствия. Те са поставени там, за да ни съдействат, да ни помагат в нашето търсене и да ни предоставят моменти за почивка от нашата всекидневна борба. Да бъдеш щастлив  това не е грях. В това няма нищо неправилно – от време на време да разчупваш определените правила относно диетата, съня и щастието. Не критикувай самия себе си, ако в редки случаи губиш времето си за дреболии. Това са малките удоволствия, които ни стимулират.“

Учителят казал: „Ако ти пътешестваш по пътя към своята мечта, бъди готов за това. Не оставяй отворена врата, която може да послужи за изкушение, например: „Това не е точно това, което аз исках”. В това се намират семената на поражението. Извърви своя път. Дори ако твоите стъпки са неопределени, дори ако знаеш, че би могъл да направиш това по-добре. Ако ти приемаш своите възможности в настоящето, няма съмнение, че ще ги подобриш в бъдеще. Но ако ти отричаш, че имаш ограничения, ти никога няма да се освободиш от тях. Стой смело в своя път и не се страхувай от критиката на другите. И което е по-важно от всичко, не позволявай на самокритиката да те парализира. Бог ще бъде с теб в твоите безсънни нощи и ще изтрие сълзите ти с любовта си. Бог е с храбрите“.

В търсене на нашите желания и идеали, ние влизаме в света. Често правим недостъпно онова, което е в границите на нашите възможности. Когато грешим, ние чувстваме, че сме изхабили своето време, търсейки на разстояние една педя. Ние обвиняваме себе си за грешките, за безполезността на нашето търсене и за проблемите, с които сме привикнали. Учителят казал: „Макар че съкровището може да е закопано под твоята къща, ти ще го намериш, само ако започнеш да го търсиш. Ако Петър не бе изпитал болката на отказването, той не би бил избран за глава на Църквата. Ако блудният син не е пропилял всичко, неговото покаяние не би било празник за баща му. В живота ни има определени вещи, на които стои печат, казващ: „Ти ще оцениш моето значение само след като ме загубиш и върнеш обратно. Не е хубаво да се опитваш да съкратиш пътя”.

В бара на едно далечно село в Испания, недалеч от град Олит, има знак, поставен там от собственика на бара.Щом намерих всички отговори, всички въпроси се промениха“. Учителят казал: „Ние винаги се тревожим от намирането на отговорите. Чувстваме, че отговорите са важни, за да разберем смисъла на живота. Много е важно да живеем пълноценно и да позволим на времето да ни открие тайните на нашето съществуване. Ако сме прекалено заинтересовани от това да придадем смисъл на живота си, това пречи на природата да действа и ние няма да сме в състояние да прочетем знаците на Бога“.

Избрано от: „Мактуб”, Паулу Коелю, превод от португалски Вера Киркова, изд. „Обсидиан”
Снимка: Обсидиан

6756 Преглеждания