„Малко сме на чет, трудна ни е била съдбата, виновно ни е географското положение, че сме нация на кръстопът.“
♥
„Ако един народ има съдба, тя е неговото място под небето, върху земното лице. България стои ето тук и от това е произлязло много. Застанала е до затворено море – затуй българите не са станали мореплаватели и откриватели; стои срещу Вратата на народите, откъдето често са извирали (произведени в някаква неведома люпилня) вълни диваци – България е лежала пряко стремежа им към облагородени земи; стои покрай Пътя на народите и кръстопътищата му – тук са се кръстосвали войски, интереси, влияния. Противоречива, изпълнена с внезапни висини, неочаквани взривове и крути падения е историята на България. Част от тях се дължат на мястото, което българите сами са си избрали и което друг народ не е успял да усвои и отстои.“
От: „И Клио е Муза. Белият свят“ (том 8), Вера Мутафчиева, ИК Жанет 45
...
♥ В историята няма безгрешни съдници
Едно от малкото неща, в които безрезервно вярвам, е, че и отделният човек, и народите не могат да прекрачат напред и да подобрят съдбата си, ако не се напънат. Българският народ е надсмогнал над много неща в миналото си - над чужда власт и нищета, над културна изостаналост и духовна тъмнота. Той и днес ще надсмогне над малкотията, преходите и кризите. Стига да се запретне и разбере, че бъдещето му зависи само и единствено от самия него. Никой няма да дойде да ни помогне и да направи живота ни по-хубав! Че кому сме чак толкова мили, моля ви се? А и защо? Няма такова нещо като исторически нещастен жребий за дадена страна или регион. Ние сме си го втълпили и се жалваме от участта си...
Много свикнахме днес да се вайкаме и окайваме. Малко сме на чет, трудна ни е била съдбата, виновно ни е географското положение, че сме нация на кръстопът. И швейцарци, холандци, и австрийци, и датчани все са малки нации. Но са се справили със съдбата си и сега ги облажаваме. Ама помисляме ли какво са изстрадали и изстрадват хората от онзи, Третия свят, когото аз наричам Първи? Защото там е възникнал първият човек, там са се зародили цивилизацията и културата. И ми се струва, че там човечеството е по-умно и даже по-човечно някак.
…Азиатецът е човек намъчен, така че и смъртта не го плаши. От, друга страна, щедрата природа му е гарантирала един минимум блага, необходими за физическото му оцеляване. Той отрича непрекъснатото действие в името на чисто земни амбиции и предпочита медитацията, която го сродява с безмълвието на отвъдното.
Обратно, европеецът е човек намъчен, принуден исторически да отнема от природата със зъби и нокти благата или сам да ги твори, за да оцелее. За него животът е непрекъснато движение, напрягане, грижи. Но пък през последните столетия той е произвел толкова много, че му е останало и излишък. И се получава така, че вече не му се мре. Или както казва народът, „убав живот не омръзва“ и той се вкопчва в него.
* Фрагменти от интервю на Ерика Лазарова с Вера Мутафчиева, в. „Труд“, 2 юни 2006 г.
Източник и снимки: veramutafchieva.net