„Тоя свят, цивилизован или не, се движи от ламтежа, милосърдието в междудържавните отношения е маска, филантропията - илюзия, всичко е сметка и борба за прецакване.“
(1919 ~ 2002)
Всичко е сметка и борба за прецакване
(из интервю с Хайтов от 1998 г.)
– Г-н Хайтов, как изглеждат днешните ни нрави? Какво ви безпокои?
– Нека да сме наясно – нравственият срив започна още с подмяната на общочовешките, християнските и традиционни за българина ценности с класово-партийни. Облагородяващото влияние на църквата беше неутрализирано, а култът към Отечеството заедно с длъжностите към него – подменен с култ към Партията и СССР. И какво стана, след като Партията бе отместена от историческата сцена? Въздух! Нямаше в името на какво човек да си удря спирачките, за да не лъже, да не краде, на всичко отгоре и държавата беше обявена за анахронизъм. С две думи – десетилетия поред ние размивахме границата между доброто и злото, за да се стигне дотам, всеки да върши всичко без угризение на съвестта. Да лъже, да краде и убива, да изнасилва…
Бури сяхме, за да жънем ветрове!
В католическите страни от бившия източен блок – Полша, Чехия, Словакия и Унгария, Църквата запази своето влияние и сега тия същите страни се нареждат една след друга чак след 25-о място в света по корупция, докато ние сме на пето, след Русия…
– Сега ли осмисляте тези неща, или сте си давали сметка и преди?
– За нормално мислещите хора не бе загадка, че подмяната на традиционния модел ще доведе рано или късно до сътресения, но че тези сътресения ще настъпят взривоподобно, това, мисля, никой не го е допускал. Не съм и подозирал, че след възстановяването на парламентарната демокрация у нас няма да бъдат направени абсолютно никакви усилия за възраждането на общочовешките ценности и норми на поведение, потъпкани след 1944 г. Тъкмо обратното, сварената на 10 ноември 1989 г. болшевишка нравственост продължи своето възшествие, но вече под маската на неолиберализма, който признава един култ – преуспяването, и една-единствена добродетел – личната инициатива. Можеш да крадеш, да лъжеш и мамиш, през живо месо да газиш, това не е беда. Значение имат само задвижените капитали. Така у нас бе възстановено средновековното „юмручно право“ като единствена комай регулираща живота ни сила.
– За днешния ни хал и духовна оскъдица имат ли вина и хората на изкуството?
– Не преувеличавайте тяхното значение! Те са далеч от парата, която върти света. Нали знаете поговорката „Пара свири, пара играе“? Хората на изкуството стават за антураж, за ловни дружинки, за президиуми по митинги, понякога и за прикритие, но реалната власт е далеч от тях…
– Дали народът ни заслужава съдбата си?
– Ролята на съдбата за малките народи се играе от големите, т.нар. велики сили. Спомнете си кой преначерта през 1942 г. картата на света, та се озовахме в „източния лагер“. Тримата големи – Сталин, Чърчил и Рузвелт. Кой доста по-късно прекрои същата карта и попаднахме в чистилището на неолиберализма? Буш и Горбачов. Твърдя го без колебание – от времето на цар Иван Александър насам до наши дни българският народ само два пъти е вземал самостоятелни и независими от великите сили решения. Едното е за самостоятелна църква, а второто – за Съединението на България.
– Но нали парламентите, които редят съдбините на страната ни, са избирани от народа?
– Кой парламент у нас, веднъж избран, се е съобразявал с народа?
– Какво ни пречи да променим съдбата си? Нима не можем да излъчим по-кадърни държавници?
– Народът ни, изглежда, не е успял да развие държавнически рефлекси. Половин хилядолетие под турците не сме ги упражнявали, 7 десетилетия след това свободен живот са мишо време за развиването на такива граждански добродетели, а последните 4-5 десетилетия преминаха в пълна политическа дрямка. Не е имало време да се открие потомствената управленска върхушка, каквато има в Гърция, ако щете – в Румъния и особено в Турция. Ние отглеждаме много хубави домати, но не и политици (с малки изключения), а добре отгледаните обикновено ги съсичаме, изгаряме или избесваме…
– Какво мислите за сегашния ни политически елит?
– Може да се говори за политическа върхушка, но елитните мъже в нея не са много. Още повече че сегашната върхушка е зачената в болшевишката утроба на социалистическа България и кара-кара все я избива на партизанщина…
– Какво по-точно й липсва?
– Повечето нямат достатъчно национално самочувствие пък и съзнание, че са българи. Срамуват се от страната, която управляват, от народа си. Откъде да им дойде мотивация да поработят за неговите интереси?
– Да не говорим, че някои наши политици стават особено подозрителни, като стане дума за национална идея, българщина и достойнство…
– Защото не е изгодно. Известно е, че глобализацията, която покрива сега цялата планета, недолюбва малките народи, държавниците им и нелепото им желание и те да са барабар Петко с Големите. При това положение не е странно, че думата „нация“ звучи подозрително за кариеристи, приспособления и гюветчии.
– В крайна сметка какво поколение отглеждаме сега – като същност, ценности, бъдеще?
– Същото каквото вчера и завчера. Никаква разлика. Поколение, необременено от никакви задръжки.
– Как виждате България след 20, 50 години?
– Горе-долу каквато е сега, ако не се погрижи да върне израстващите в лоното на човещината…
– А дали въобще ще я има България?
– Ще я има! Българи стига да има.
– Открихте ли с годините що за племе сме ние?
– Даровито, трудолюбиво, но пречукано, попарено, прекършено духом и телом от редуващите се върху него катаклични събития и катастрофи.
– Определяте като свой принцип „Описвай само това, което те прави по човек“. За какво не искате да пишете?
– Не искам да пиша нищо, което отнема или помрачава човешките надежди. Всъщност на повечето хора по земята това е единственото им достояние.
– А кое от днешната ни действителност е любопитно, интересно за изследване?
– Интересно ми е само онова, което буди възхищение. А във философски план няма нищо по-интригуващо от взаимовръзката Свободна воля – Провидение. Свободен ли е човекът да взема свои решения, или е една генетично навита пружина с точно програмирана съдба?
– И какъв е вашият отговор?
– Аз съм фаталист. Мисля, че човекът е частица от вселенската програма, а волята му е толкова свободна, колкото са въртящите се около протона електрони. И още нещо – човекът не е свободен от себе си, от своята наследственост, от възпитанието, което го е моделирало, от бушуващите в него хормонални потоци, от какво ли не още… Зная освен това, че ако подхванете детето от люлката, можете да направите от него каквото си поискате, особено ако телевизията ви е подръка.
– Защо телевизията?
– Защото телевизията в момента е най-съвършеното училище за престъпници и за отродяване от традиционните ценности…
– За какво не сме прогледнали още?
– За много леща оставаме слепци, като например, че тоя свят, цивилизован или не, се движи от ламтежа, че милосърдието в междудържавните отношения е маска, филантропията – илюзия, че всичко е сметка и борба за прецакване. Страшна заблуда е, че Европейският съюз ще ни реши въпросите. Българинът трябва да прогледне и да разбере, че единствено той може да си помогне, инак е свършен. Оставя ли се други да му вържат гащите, ще остане без гащи.
– Истината, която за вас не подлежи ми съмнение?
– Свята за мен е истината, че държавата е единственото изпробвано през хилядолетията пособие за развитие, оцеляване и ловуване на която и да било нация, че „отвореното общество“ е много по-опасно и разрушителна утопия от комунизма, че не е възможно да се строи добруващо общество само с помощта на силата и свободната инициатива. Без идеали и човещина животът ще е една суха шушулка.
И ако човечеството не заживее отново с библейската девственост, то ще се превърне барутен погреб, готов да гръмне всяка минута. След десетина години ще имаме нови десет атомни сили в света. И тогава Господ да ни е на помощ, ако не ударим спирачките.
9. IX. 1998 г.
Из: „Троянските коне в България“, Николай Хайтов, изд. „Христо Ботев“, 2002 г.
Снимка: bg.wikipedia.org
