„Винаги у тези, които се съпротивляват, се крие най-голямото страдание. Спри да се съпротивляваш и се отпусни. Кажи си, че само можеш да спечелиш, като опиташ нещо ново, нещо различно.“
Великите закони на живота
Задавал ли си си вече въпроса какво правиш тук, на Земята? Каква е целта на твоето съществуване? Всъщност, доста хора не знаят.
Отговорът обаче е прост. Ние всички имаме еднаква цел, еднаква причина да сме тук: да се развиваме, за да осъзнаем кои сме.
Личностното израстване е сравнимо с рана върху тялото. За да ускорим изцелението й, обикновено започваме да прилагаме антисептичен продукт, който често предизвиква още по-мъчителна болка, отколкото самата рана. Това болезнено чувство трябва да се преживее, за да се излекува раната. Добре знаем, че няколко минути след това раната започва да зараства. Същото се случва и когато се обърнем към вътрешната ни същност, когато си поставим за цел да израстваме и да се откриваме. Болката е осезаема, но временна, и в крайна сметка е за добро.
Постоянното терзание или дори болка е знак, че ти се съпротивляваш, че не смееш да се отпуснеш. Ако ми кажеш, че ти нямаш отношенията, любовта и здравето, които искаш, нито парите, от които смяташ, че имаш нужда, ще ти отговоря така: „Щом в живота ти има толкова много неща, които не вървят, какво тогава имаш да губиш?“ Следователно спри да се съпротивляваш и се отпусни. Кажи си, че само можеш да спечелиш, като опиташ нещо ново, нещо различно. Така без съмнение твоето развитие ще е осезаемо и терзанията ти няма да са толкова болезнени. Винаги у тези, които се съпротивляват, се крие най-голямото страдание. Колкото повече се съпротивяваш на нещо, толкова по-често се повтаря същата ситуация. Сигурно вече си изпитвал това.
Със сигурност съпротивата е по-ясно изразена при хората с по-силен характер. Те трябва да работят двойно, но наградата им ще е много по-голяма. Важният в този момент си ти. Продължавай пътя си, упорствай, печели малки победи всеки ден и постепенно ще видиш как в живота ти се появява всичко, което желаеш.
Необходимо е да станеш по-осъзнат, за да владееш живота си. Хората дотолкова не са осъзнати в наши дни, че през по-голямата част от времето не знаят наистина какво казват, правят или мислят. Всичко, което усещаш със сетивата си, всичко, което виждаш с очите си, всичко, което чуваш с ушите си, често е илюзия поради вмешателството на твоето его. Действителността е това, което се случва в невидимия свят, в света на мислите. Преди това да стане видимо, ти трябва да минеш през невидимото измерение. Осъзнал ли си вече, че нищо на Земята не съществува, преди да бъде помислено или помечтано за него? Това е голямата сила на всички човешки същества.
Представителите на минералния, растителния и животинския свят не могат да създават. Единствените, които наистина могат да създават, са хората. Вярно е, че животните могат да направят гнездо, място, където да се скрият например, но те го правят инстинктивно, за да продължат да живеят и да се възпроизвеждат, а не съзнателно като човека. Човекът е достигнал по-висока степен на съзнание от другите три царства: той съзнава БОГ - тази голяма сила, откъдето идва и където отива. Сега той трябва да се отдаде на петото царство, а именно на божественото.
Когато се казва, че човекът е създаден по подобие на БОГ, това означава следното. БОГ е създал Земята и всичко, което съществува във Вселената. Като проявление на БОГ ти си БОГ сам по себе cи. Необходимо е най-напред да промениш определението на думата БОГ, за да приемеш тази действителност. Всъщност БОГ не е човек, а по-скоро съзидателна енергия, която се изразява чрез теб и във всичко, което живее на тази планета. Досега ти по-скоро си използвал тази енергия, за да създадеш обратното на онова, което си желал. Занапред ще можеш да създаваш това, което желаеш. Защо не си го правил досега? Защото не си вярвал в това. Голямата грешка на човека е, че не приема тази сила.
Колкото повече вярваш, толкова повече осъзнаваш и разбираш значението на необикновените неща. Ще успееш също така да разбереш смисъла на следните думи: човешкото същество се превръща в това, което мисли и в което вярва.
Мисълта е образ, който изпращаме в невидимия свят. Като създаваш тази картина и я подхранваш с твоята сила, ти постепенно й даваш живот. Тази мисъл се храни от твоите чувства и емоции. В крайна сметка ти я визуализираш във физически план. Вселената също има закони. Ти можеш да създадеш това, което желаеш. Започваш в ментален план (като си го представяш), след това в емоционален план (като го усещаш, сякаш вече е тук) и най-накрая във физически план (като извършваш действия). Но преди да го направиш, ти трябва да се осъзнаеш. Твоите мисли са толкова несъзнателни, че предизвикваш куп неща, които не желаеш и които между впрочем са ти неприятни и са вредни за теб. Освен това няма да разрешиш нито един проблем, като обвиняваш останалите - те не са виновни за нищо. Единственият отговорен за това, което се случва, си ти.
След като приемеш идеята, че ти сам материализираш тези благоприятни или неблагоприятни събития и че притежаваш голяма сила, не е ли чудесно да осъзнаеш, че можеш да използваш твоята енергия и мощ, за да ти се случват само приятни неща?
Би било наистина обезкуражаващо да мислиш или да вярваш, че всичко, което се случва, е причинено от някакво външно влияние. Ако си нещастен и мислиш, че другите са отговорни за това, ще трябва да чакаш търпеливо, докато те си променят мисленето, поведението или отношението, за да може ти на свой ред да станеш щастлив! А ако си болен и продължаваш да обвиняваш другите (наследственост, крехко здраве, температура и т.н.), ти пак ще трябва да чакаш търпеливо всичко, което е отвън, да се промени, за да можеш да се възстановиш. Струва ли си да чакаш толкова дълго? Не е ли за предпочитане сам да създаваш, сам да ръководиш живота си?
Помисли за това. Да визуализираш щастието отнема само няколко секунди и твоето тяло ще го усети веднага. Също така отнема само няколко секунди да играеш на „горкичкият аз, нямам късмет, никой не ме обича“, за да изчезне твоето щастие още щом си го помислиш. Отнема само миг, за да престанеш да се смееш, да критикуваш или да обичаш. Ти виждаш, че постепенно променяш живота си. Ти създаваш живота си според това, което решаваш да видиш през очите, докато всъщност би трябвало да се опиташ да видиш през сърцето.
Потърси красотата зад грозотата, любовта или добрите намерения зад критиката. Така ще направиш важна стъпка. Истинското развитие е да станеш духовен. Да си духовен, означава да виждаш и да усещаш БОГ навсякъде. Божествената интелигентност иска всички ние да бъдем щастливи. Сега имаме шанса да получаваме повече необходимата помощ, за да живеем в този разум, и това е благодарение на новата епоха, в която навлизаме.
Какво означава интелигентен живот? Това е живот, в който ние се стараем да правим само нещата, които са ни полезни и приятни. Интелигентността в нашия живот се проявява в най-висока степен чрез любовта, съзнанието и отговорността.
Спри за малко, вгледай се в себе си и обърни внимание за какво най-често мислиш през един твой ден? Случва ли ти се редовно да казваш „моето главоболие“, „моята болка в гърба“, „моят проблем“? Виждаш ли колко голямо внимание обръщаш на това, колко много енергия влагаш и как твоите болежки продължават? Човек е това, което мисли, не го забравяй! Сам си създаваш неприятен живот, когато мислиш по неправилен начин.
За какво говориш в компанията на приятели или на хора, които обичаш? Споделяш ли за проблемите си, опитваш ли се да намериш разрешение? Отпускаш ли се понякога? Задържаш ли вниманието си на градивни телевизионни предавания, такива, които те обогатяват? Или пък избираш филми, които пораждат у теб тревога, страх или завист? Признай си, че животът на екрана изкривява действителността. Ами какво четеш? Статии, които ти помагат и обогатяват съзнанието ти, или лоши новини? Ти се превръщаш в това, което позволиш да проникне в твоето съзнание и подсъзнание.
Ти не си на Земята, за да живееш в богатство или бедност, в известност или анонимност, нито за да работиш, или да си безработен. Ти си на Земята, за да „бъдеш“, тоест, за да развиваш своята индивидуалност, твоето духовно Aз. Повечето от хората са заети със собствената си личност. Личността е това, което виждаме, което улавяме в един човек. Трябва постепенно да успеем да трансформираме личността, за да се приближим към нашата индивидуалност.
Избрано от: „Слушай своето тяло“, Лиз Бурбо, превод Гергана Соколова, изд. Ентусиаст
Снимка: listentoyourbody.de