„Няма случайни хора, премеждия, теглила. Споходилото ни е заслужено някъде, някога. Не от другиго, от нас.“
Житейските съвети на пророчицата с необикновена дарба да прониква в човешките съдби и да предсказва бъдещето.
Слава Севрюкова (1902 ~ 1991)
Откажем ли да приемем злото, с трезва оценка за необходимостта от него, ще се затворим и за доброто. Няма случайни хора, премеждия, теглила. Споходилото ни е заслужено някъде, някога. Не от другиго, от нас.
Днешният ден – това е всичко, което имаме. За днес…
За да се разкрият границите на възможното, трябва да се премине през невъзможното.
Притисне ли ви съдбовен проблем, двоумите ли се в търсене на решение – за бъдеще, за работа, за отговорност към други хора – първо се помолете с „Отче наш“, да ви се даде правилен отговор. После вземете Евангелието. Спонтанно го разтворете. На лявата страница, на абзаца, където попадне взорът ви, ще намерите ориентираща насока как да постъпите. Необходима е обаче интуиция и мъдрост за разтълкуване. Опрени на тях, дешифрирайки посланието, няма да сгрешите.
Човешкият род, затънал в консуматорство, би се превърнал в завод за отпадъци.
Дарбата е врата към света . Не си ли в чистота и искреност пред Бога, може да нахлуе тъма. Тогава тежко ти. „Искаше – ще си кажат отгоре, – но не бе готов.“ Желаете ли да усъвършенствате способности, стремете се към всички добродетели. И ги отстоявайте. Инак ще затънете в тинята на мрака.
Не е желана емиграцията. За предпочитане е отредените ни дни да преминат в рождената земя. Имаме, разбира се, свободна воля за местене, но там, където сме се явили на бял свят, свише е определено да протече животът ни. Там са роднини, приятели, с които сме кармично свързани. С най-подходящи условия за изпълнение на мисията, там трябва да доразвием качествата, от които се нуждаем. Да се усъвършенстваме и отхвърлим негативите. Ако е възможно.
Линиите на дясната длан издават информация за настоящето, на лявата – за миналото. Вгледате ли се внимателно в тях, чрез знание и интуиция, може да съзрете дори… очевидното. Тогава, когато сте готови за него. Най-трудно е да съзрем света през собствените си очи.
Най-големите изпитания са за природно най-надарените. Ударите, причиняващи болка, не озлобят ли, силно оттласкват напред и нагоре. За полет.
И друго – човек е не само туй, до което се домогва, а най-вече онова, което му липсва. И от което се лишава в името на нещо по-висше. Затова толкова се цени постигнатото с много, много труд. И още, помислете: с какво богатите на притежание превъзхождат богатите на желание? Изгубеният покрив над главите не ни ли приближава до звездите?…
Какво ли не прави от нас животът, това сиамство от радости и скърби… И знаете ли що – най-важно е човек сам себе си да разбере. Другото, другото е суета.
Чуйте… Не красотата, доброто у човека ще спаси света. Има ли нещо по-обаятелно на тази Земя от него?
Няма утъпкана пътека към Бога. Той е Състрадание и Любов. В нас и с нас ще е, ако сме съхранили Човечността. Плодовете на доброто, което сме сторили, тогава никога не ще ни се отнемат. Никога, никога. Ни в това съществувание, ни в следващо. Но, ако пътят ни тръгва от сърцето, да не се надяваме да е равен и спокоен…
Ако щастието и нещастието изграждат пътя, Мъдростта е крайната цел. Доброта и Любов я осветяват! Празник е денят, в който сме добри.
Човек не може да бъде сам – дори в самоналожено заточение. Висшите духовни същества и тогава ни подкрепят. Не се бойте от самотата – Мойсей, Исус и Мохамед са намерили Бога в пустинята…
От една майка – две деца. И двете различни. Помислете, какво на тоя свят, при отсъствие на духовно просветление, облагородява повече от многообразните изпитания? Не си въобразявайте, че сте рожба единствено на порива любов на вашите родители. Създала ви е мъдростта на Вселенския разум.
На Земята никой няма право да бъде наречен учител. Ако човек е учен, той би могъл само да напътства. Единственият учител на всички е Космическият разум. Вярвам, че той наистина е справедлив.
Нас ни свързва животът. После – Отвъдното. Е, и там с духовно най-близките сме заедно. Душите и в Отвъдното мислят, следователно съществуват.
От: „Зеница към Вселената. Свръхфеноменът Слава Севрюкова“, Христо Нанев, изд. Факел,
Източник: slava-sevrukova.com
