Наричан „най-яркият съвременен мислител“, ливанският икономист и есеист Насим Талеб придобива световна слава със своите бестселъри „Haдxитpeни oт cлyчaйнocттa“, oбявeн зa „бизнec ĸнигa нa гoдинaтa“ и „Черният лебед“, който се задържа 36 седмици в престижната класацията за най-продавани заглавия на The New York Times. Афоризмите събрани в „Прокрустовото ложе“ (Изд. ИнфоДар) представят възгледите на Талеб за ефектите на съвременната цивилизация – промяната на хората заради технологиите, разочарованието, че реалността не съответства на икономическите модели, измислянето на заболявания, за да се продават лекарства и още. „Днес сме свидетели на туристификацията на света, т.е. на хомогенизиране на преживяванията във всички страни по света, систематично полиране на нередностите и съзнателно отхвърляне на нестабилността и натиска. Това наричам „Прокрустово ложе на кротката и комфортна модерност”. Модерността разделя хората. Но ние не сме сглобени части, а едно органично цяло“, споделя Насим Талеб.

Изглежда най-малко успелите хора дават най-много съвети, особено по отношение на писането и финансите.

В дългосрочен план по-вероятно е да заблудите себе си, отколкото другите.

Съществуват два вида хора: тези, които се опитват да побеждават в живота, и тези, които се опитват да побеждават в споровете. Това никога не са едни и същи хора.

Хората обикновено се извиняват, за да могат отново да извършат същото нещо.

Математиката се отнася към познанието както протезата към истинската ръка; понякога отрязват една част, за да могат да я заменят с нещо друго.

Съвременността ни налага да описваме действията си по идиотски начин. Днес ние „се разхождаме, за да потренираме“, вместо просто да „се разхождаме“ без оправдание, по незнайна причина.

За привърженик на класицизма е болезнено да наблюдава състезаващ се спортист: той упорито се опитва да се превърне в животно, вместо да остане човек; а никога няма да бъде бърз като гепард или силен като бик.

За повечето хора работата и това, което я съпровожда, имат разрушителния ефект на хронично заболяване.

Всяка социална връзка, която не се осъществява очи в очи, е вредна за вашето здраве.

Социалните медии са ужасно антисоциални, здравословните храни са емпирично доказано нездравословни, работещите в сферата на познанието са невероятно невежи, а социалните науки изобщо не са науки.

За толкова много хора трябва да търсим вместо „причина за смъртта“, когато ни напуснат, „причина да са живи“, докато все още са сред нас.

Хората, които използват другите, най-много се разстройват, когато някой използва самите тях.

Трябва постоянно да си напомням, че един независим мислител може да изглежда и като счетоводител.

Хората унищожават ближните си по време на война и самите себе си – в мирно време.

Технологията може да подкопае (и застраши) всяка страна от живота на глупака, като в същото време го убеждава, че го прави по-„ефикасен“.

Разликата между технологиите и робството е, че робите ясно съзнават, че не са свободни.

Животът ви е истински тогава и само тогава, когато не се състезавате с когото и да било в никое от заниманията си.

При смъртоносна болест природата ви оставя да умрете, като съкращава страданието; медицината ви кара да страдате, като удължава умирането.

Само в съвременната история „упоритият труд“ се свързва с гордост вместо със срам от липсата на талант, финес и, най-вече на това, което наричат sprezzatura. (от итал. – думата е използвана за първи път от италианския аристократ и писател Б. Кастилионе (1478 -1529 г.); той влага в нея смисъл на лекота в постигането на нещо трудно, небрежност, която прикрива положените усилия и дава вид, че нещо се е осъществило едва ли не от само себе си.)

Тяхната идея за творчески отпуск е човек да работи шест дни и да почива един; моята представа за творчески отпуск е да работя (част от) един ден и да почивам през останалите шест.

За повечето хора упадъкът започва, когато се разделят със свободния, непокварен и изпълнен с общуване колежански живот и потънат в самотното съществуване, ограничено от професията и семейството.

От: „Прокрустовото ложе“, Насим Талеб, изд. ИнфоДар, 2020
Снимки: fooledbyrandomness.com