Клод Фредерик Бастиа (1801 ~ 1850) е френски политически философ, икономист и публицист, един от теоретиците на либерализма. Сред най-известните му трудове е „Икономически софизми” (1845 г.) – сборник с памфлети, статии и писма, които осмиват стопанските заблуди и узаконените привилегии на епохата. Бастиа е предвестник на съвременните разбирания за данъци, държава и политика, капитал и инвестиции в образованието и стопанска етика. През 1846 г. основава Асоциацията за свободна търговия. Убеден противник на получилия популярност след Февруарската революция (1848 г.) социализъм. През 1849 г. издава есето „Законът“, в което излага своите възгледи за отношенията между обществото и държавата. Творбите му оставят дълбока следа в икономическата и социална мисъл на ХІХ в.
(1801 ~ 1850)
Из „Законът“ (1849 г.)
Когато Законът и Моралът си противоречат, гражданинът се изправя пред жестокия избор или да се откаже от представата си за Морал, или да престане да спазва Закона.
Трудът сам по себе си е тегоба, а тъй като човекът по природа бяга от тегобите, следва – и историята го доказва – че навсякъде, където ограбването изисква по-малко усилия от труда, то преобладава и никаква религия или морал не е в състояние да го спре.
Щом онеправданите класи си извоюват политически права, първата мисъл, която ги спохожда, не е да сложат край на ограбването (това предполага просветеност, каквато те нямат), а да организират репресивна система срещу другите класи, която се обръща и срещу самите тях.
Протекционизмът, социализмът и комунизмът са едно и също растение в три различни етапа от растежа си.
О, мерзавци, вие, които се смятате за толкова велики, а човечеството за тъй нищожно, реформирайте самите себе си! Тази задача е достатъчна за вас.
След като естествените склонности на човечеството са толкова лоши, че се налага да му бъде отнета свободата, как е възможно тогава организаторите да имат добри склонности?
Изобщо не мога да си представя как братството може да бъде въведено със закон, ако свободата не е разрушена със закон и правосъдието не е потъпкано със закон.
Социализмът обърква разграничението между правителство и общество.
По света има прекалено много велики хора, прекалено много законодатели, организатори, наставници на обществата, народни водачи, бащи на нацията и т.н. Прекалено много хора се поставят над човечеството, за да господстват над него, твърде много хора смятат, че работата им е да го управляват.
Иска ни се Законът да е не само справедлив, но и човеколюбив. Не ни задоволява той да гарантира на всеки гражданин свободно и мирно прилагане на способностите му в интерес на неговото физическо, интелектуално и нравствено развитие; изискваме от Закона да облива нацията в благоденствие, образование и нравственост. Това е съблазнителната заблуда на Социализма.
~§~
Из „Държавата“ (1850)
Държавата е измислицата, чрез която всеки иска да живее за сметка на всички останали.
~§~
Протекционизмът жертва потребителите заради производителя, тоест целта заради средствата.
Данъкът е законен грабеж.
Когато товарите не могат да пресекат границите, пресичат ги армиите.
Когато грабежът стане начин на живот за група хора, те скоро създават за себе си легална система, която им го разрешава и морален код, който го прославя.
* Restauration du portrait officiel Frédéric Bastiat en haute définition et en couleur, commons.wikimedia.org