Нашето мислене е пълно с „криво-ляво” и „от дъжд на вятър” ♥ Станислав СТРАТИЕВ

Как сравненото литературно действие в два романа – български и английски, помага на главния герой да съзре още една причина, поради която Англия е била империя, а ние – под робство.“

Сравнително литературознание

Нали правят от читалището склад, книгите ги разпръсват по къщите.

Затова последната седмица Паскал се задълбочава в сравнителното литературознание.

– Виж как започва един английски роман – казва той на Йеремия, който стои на пейката до него и мижи на пролетното слънце. – „В дванайсет часа на четвърти май 1897 година един четирсет и три годишен мъж с решително и енергично лице напусна Манчестър на път за Ливерпул. Този човек беше благородник и се казваше сър Андрю Уелингтън.”

– Е? – казва Йеремия.

– А сега виж българския – отваря друга книга Паскал. – „Слънцето се беше издигнало на има няма една копраля, когато, няколко дена след Великден, 1897 година, един мъж някъде към петдесетте, чието лице не личеше изпод феса, излезе от Сопот и хвана Балкана.”

– Не мога да ти хвана мисълта! – признава Йеремия.

– Мисълта ми е дали виждаш някаква разлика – казва Паскал.

Йеремия се замисля.

Нашият има повече запетайки – казва той след това. 

– Остави запетайките – казва  му Паскал. – Виж смисъла.

Колкото и да гледа смисъла, Йеремия не може да види нищо.

– И недей да мижиш! – му казва Паскал. – Как ще видиш?

Йеремия поглежда – слънцето е точно на една копраля.

– Онзи мъж с феса – казва той – е хванал Балкана точно по това време!…

Паскал въздъхва и клати глава.

В нашия роман – казва той – всичко е „около”, „към” и „има няма”. Този мъж с феса е „някъде към петдесетте” – което значи, че може да е на четирсет, а може и на петдесет и четири. И докато в английския се казва направо, че човекът е тръгнал за Ливерпул на четвърти май, нашият човек напуска Сопот „няколко дена след Великден”.

– Не виждам какво те дразни? – недоумява Йеремия.

– Не ме дразни – казва Паскал, – но искам да знам точно колко дни след Великден става събитието. И накъде тръгва човекът с феса. Балкана – това е половин България. И като ми казва така този, дето ги пише, все едно че не ми казва нищо.

– Това са само книги – успокоява го Йеремия. – Думи.

– Обаче – казва Паскал – в училище ни учеха, че те изразяват мисленето. А нашето мислене е пълно с такива „криво-ляво”, „доста повече” и „от дъжд на вятър”. Нищо не е точно и нищо не е сигурно.

– Казах ти да не взимаш толкова много книги у вас! – напомня му Йеремия. – Само ядове с тях!…

– И като сравнявам – довършва мисълта си Паскал, – виждам още една причина, поради която Англия е била империя, а ние – под робство.

Из: „Вавилонска хроника“, Станислав Стратиев, ИК „Жанет-45“, Пловдив, 2000
Снимка: artistite.net

4944 Преглеждания