„Детето представя Истината. Майката не иска възлюблен, тя търси Истината. Истинският възлюблен на майката е детето.“
От гледище на човешкото развитие, човек е дошъл до едно място, гдето не живее съобразно със своето естество. И ето на какво основание не живее със своето естество: в животинското царство всичките животни вървят по линията на баща си и майка си, без изключение. Едно агне мяза или на баща си, или на майка си по характер. У човека има едно грамадно различие. Много пъти синът мяза на четвърто, пето, десето поколение назад по характер. По всичко се отличава и никак не мяза на баща си. Тъй, както живеят баща му и майка му, те са трезвомислещи, а пък той е разпуснат в нравите. Как ще обясните сега? Туй го наричаме атавизъм. Но това нищо не обяснява. Това е законът на отклонението. Когато се раждат добрите хора в света, в природата се раждат при известни времена. Не се раждат всякога. Добрите хора се раждат в определено време, точно определено за добрите и за лошите хора. Ако психологически се изследва раждането на вълците, раждането на овците, раждането на пчелите, на растенията, тъй, както стават, ще се извади отлична наука - да се види как се размножават, какви са законите на размножението. 14
Има дати, в които е невъзможно да се роди човек. За всяко раждане има точно определени математически дати. Ония, които са родени сутрин, коренно се различават от тези, които са родени вечер. Всеки човек носи белезите на часа, минутата и секундата на своето раждане. Хората слизат на земята през всички зодиакални знаци, обаче успехът им не е еднакъв. Някои хора идват при благоприятни съчетания на планетите, следствие на което работите им вървят добре. Ако някое дете се роди през декември при пълнене на Луната, то ще бъде заставено да мисли. Умът ще работи в него повече от чувствата. Защото е родено зимно време, в студа. Студът е едно неблагоприятно условие в живота. Лошите условия заставят човека да мисли. Чрез мисълта той разрешава и най-мъчните си задачи. За да се развива добре мозъчната система, човек трябва да се роди около 22 март, денят на равноденствието, и ако майката е в особено повдигнато състояние на духа и душата. Онези, които се раждат от 22 март нататък, са повече идеалисти, умът в тях работи повече от сърцето и страдат главно от главоболие. Каже ли някой, че страда от главоболие, аз зная, че е роден през март, когато Слънцето е в Овен. Ако някое дете се роди през месец май, чувствата му вземат надмощие, това дете ще чувства повече, ще мисли по- малко. Месец май предразполага към ядене и пиене, музика, удоволствия.
Нашият свят се отличава по две качества: хората много говорят и много пишат. Това е насърчително. Значи те са деца, които са проговорили. Като се роди дете, то се ражда в мълчание и мълчи като философ. Майката иска да го предизвика, да й проговори, да й каже какво ново крие в себе си. Обаче това дете дълго седи в мълчание. То гледа, наблюдава и започва да изказва някои думи. То започва да приказва изведнъж, и първата дума, която ще каже, е „мамо“. Като каже думата „мамо“, тя е цяла формула. Във времето на Римската империя беше на почит човек да бъде гражданин на Римската държава, да бъде римлянин. Римлянинът тогава имаше всички права. А вие трябва да станете граждани на Божественото Царство. Ако вие не станете граждани на Божието Царство, вие не може да имате никакви придобивки. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Няма по-силни същества от децата. Детето, като прегърне някого, като го стисне с ръцете си оттук-оттам, то те завладява със силата си и ти си разположен да направиш това, което детето иска. И ако децата нямаха тази сила, те гладни щяха да умрат. И гласът на детето е такъв, че то като каже, всички се завтичат - майката и другите.
Детето представя Истината. Майката не иска възлюблен, тя търси Истината. Истинският възлюблен на майката е детето. То е нейният възлюблен. Бащата, щом се роди синът, трябва да изчезне някъде. Да остави своя наследник. Индусите имат един обичай: бащата щом стане на 45 години, напуща дома си и отива да се посвети. Казва: „Дадох каквото трябваше на дома“, и се оттегля. Та казва сега Христос: „Ако не станете като малките деца“. Именно децата са ония възвишени души, които са пратени от Небето. Когато тези души в децата остареят, ангелът, който е слязъл, той се връща в Небето. Всички деца са ангели до известна възраст. След това тези ангели, които са работили, те се връщат в Небето и остават обикновените хора. Виждате, изгубва се онова благородното, хубавото, остава нещо грубо, просташко, животинско, няма го туй дете. Някой път този ангел до стари години остава.
В Царството Божие няма стари хора. Думата „стар“ е синонимна с човек безсилен, а младите, децата, те са синонимни с думата „богати“ по ум и по сърце. Така тълкувам аз. Ако нямате ума и сърцето, т.е. невинността и чистотата на детето, вие не можете да влезете в Царството Божие. Защо? Защото условията, при които трябва да растете, изискват вашия ум и вашето сърце да съдържат Божествения живот в себе си. Едно от най-големите заблуждения в съвременните духовни движения е това, да се мисли, че сте големи. Всеки човек, и децата даже, които са едва на 5-6 години, имат идеята за големство. Често съм срещал деца, у които се е зародила мисълта, че са големи, че имат грамадна сила и че могат много нещо да направят. Срещал съм и религиозни деца, които мислят, че са много големи. Те казват: „Не ме закачайте, че като махна с пръст, всичко мога да направя“. Ако накарате тия деца да вдигнат един чувал, те не могат. Защо не могат да го вдигнат? Защото мислят, че са големи, а в действителност не са големи. Ако мислеха, че са малки, те щяха да го вдигнат. Това можете всеки ден да проверите.
Поставете се в положението на дете, вложете в ума си някаква мисъл и не се тревожете; щом не се тревожите, тя ще има десет пъти по- голяма активност, отколкото ако постоянно се тревожите. Когато се изправите пред ключа на електрическата лампа, какво се изисква от вас? Само да завъртите ключа. При това силата, която ще употребите, е много малка. Светът тъй е устроен от Бога, че ви пращат само да завъртите този ключ. Какво правят мнозина? Спират се пред ключа и започват да философстват. Не, по този начин никаква светлина няма да имате. Същият закон има приложение и в личния живот на човека. Сутрин, когато се събудите, завъртвате вашия ключ и казвате: „Виждам!“ Когато душата влезе в човешкото тяло и тя си има ключ, като го завърти, тя казва: „Виждам Слънцето!“ Някоя сутрин ставате и забравяте да завъртите ключа на вашето сърце, на вашия ум, цял ден животът ви е в безпорядък, намирате, че той няма никакъв смисъл и т.н. Казвам: вие сте в положението на дете с големи идеи, което като мисли за големи работи, забравя да извърши най-малкото - да отвори малкия ключ, от който иде светлината. Аз постоянно срещам хора с незавъртени ключове, с големи идеи, които мечтаят за големи къщи с много етажи, а те сами са слепи. Завъртете първо ключа, а след това си направете къща. Станете дете на послушанието! Само тогава Бог ще ви заговори и вие ще разберете отношенията, които съществуват между Него и вас. Съвременните хора са изгубили отношенията си към Бога. Същият закон има приложение и в отношенията на хората: завъртял си ключа, всички те обичат, забравил си да за въртиш ключа, всичко върви в дисхармония; голям човек си, голямо величие си, но никой няма да те обича. Никой не обича хора, които много искат.
И тъй, под думата „дете“ Христос разбира особено вътрешно състояние - да бъдем в съгласие, във връзка с духовния свят, с всички сили, с всички същества. Започнеш ли да мислиш, че си някое велико същество, ти изгубваш тези връзки. Когато един велик ангел от Небето, който е живял милиони и милиарди години, който има опитност по-голяма от тази на човечеството и чиято история е по-велика от тази на човешкия род, реши да слезе на земята и да се въплъти, той ще вземе формата на детенце, ще се смири; оттам той ще започне своето развитие, за да разбере величието на Бога.
Из: „Книга на живите: Раждане, подмладяване, прераждане, карма“, Петър Дънов, изд. Астрала, 2006 г.
Снимка: petardanov.com
