„Когато получиш радост, смири се и знай, че тя води след себе си скърби, срещу които трябва да се бориш, а не да униваш.“

„Когато ви стане тежко, напишете ми писмо … и го оставете на моя гроб. Ако аз получа милост от Господ, ще ви утеша и ще ви помогна”. Това били думите, които архиепископ Серафим изрекъл малко преди смъртта си пред архимандрит Александър (Петранов). На 26 февруари 1950 г., Неделя Православна , в 15 ч. архиепископ Серафим (Соболев) завършил своя земен път в софийската си квартира на ул. „Велико Търново”. На следващия ден тялото му било пренесено в храма „Св. Николай Мирликийски”. До късна нощ жителите на София се прощавали с обичания от българи и руснаци архиерей. Опелото се състояло на 1 март и в същия ден, съгласно решението на Св. Синод на Българската църква, архиепископ Серафим бил погребан в криптата на храма „Св. Николай”, където и до сега се покоят светите му мощи. Почитанието към архиепископ Серафим започнало почти веднага след неговата кончина. В гробницата на архипастира започнали да прииждат страдащи, които намирали изцеление и утешение след молитви пред неговия гроб. Архимандрит Александър пише, че архиепископ Серафим му се явил насън скоро след смъртта си и му казал: „Въпреки че съм умрял, за вас винаги ще бъда жив”. И наистина, още от първите дни на своето преставяне в Господа светителят от мястото на своя вечен покой започнал да утешава чрез небесна подкрепа тези, които просели помощта му. През август 1950 г. настоятелката на манастира „Покров Богородичен”, монахиня Серафима (Ливен), написала на светейшия патриарх Алексий, че във всички скърби сестрите от обителта получават невидима помощ от светителя. Енориашите на храм „Св. Николай” започнали да му пишат в криптата просителни писма, които пускали в специални отвори около надгробието. Броят на почитащите архиепископ Серафим с всяка година продължавал да расте. Започнали да се записват и станалите чудеса по молитвите на светителя, като голяма част от тях са публикувани. И досега не пресъхва обилният извор на благодатна помощ, подавана от Бога по молитвите на този Негов угодник.

* Руски храм-подворие „Св. Николай Мирликийски“, София

(Архиепископ Серафим по време на служението си в България)

╫ Душеполезни поучения на архиепископ Серафим

Вижда ли ти се нещо тягостно и безизходно? Униваш ли? Отчайваш ли се? Или обстоятелствата ти се виждат непреодолими? Знай, че при всички тези случаи насреща е дяволът и поради тази причина веднага започвай да повтаряш многократно молитвата „Господи Иисусе Христе, помилвай ме!“.

Мъж е, който претърпи и нищо не отвърне на обидата, особено ако тя иде от по-възрастен и от жена.

Срещу злото трябва да се излиза с добро. Но не с половинчати средства и половинчато добро, не с нещо малко по-добро от злото, а с пълно, безрезервно добро. Само тогава има шансове да победиш злото с добро.

За истинското покаяние не са нужни дни и години, а често, като при разбойника на кръста, само един миг.

Не забравяй, че разбойникът тридесет години разбойничел и като се покаял, влязъл в Рая, а Иуда цял живот бил при Господа, но накрая Го предал.

Доброто прави само за Бога и никак не обръщай внимание на хорската неблагодарност. Очаквай награда само от Господа. Ако очакваш някакви благодарности тук – на земята, напразно се трудиш и напразно търпиш лишения. Човекът по природа е неблагодарен.

Мъдър е този, който у всички вижда хубавото, а у себе си лошото; глупавият у всички вижда лошото, а себе си счита най-достоен.

Когато си гневен някому, по-добре се шегувай. Нямай груби обноски. Най-добре е, когато те питат за съвет, да отговаряш: „Не зная какво да кажа“. Смей се малко. Смехът прогонва страха Божий.

Не трябва да човекоугодничиш. По-добре мълчи. Мълчанието е по-превъзходно от човекоугодието.

За да се чуват молитвите ти, първо се помоли за враговете си, та и Бог да ти помогне, въпреки това, че ти с твоите грехове си станал Негов враг. Второ, простирай ръце към нуждаещите се и според силите си, задоволявай ги, защото само така ще можеш да достигнеш висотата на милостивия Бог. Трето, не забравяй да помолиш Бога да усили вярата ти. След това, необходимо е да си смирен, та към тази низина да могат да се стекат Божиите блага.

Щастлив ще си, ако всяко сполетяло те нещастие считаш за воля Божия, насочена към твое и за близките ти добро. И в ада да те пратят, и там се дръж за Бога. Три са степените на спасението: 1. Да не грешиш. 2. Сгрешил си – разкайвай се. 3. Зле се каеш – тогава търпи идещите скърби.

Когато получиш радост, смири се и знай, че тя води след себе си скърби, срещу които трябва да се бориш, а не да униваш.

Бог и ти – друг няма. Каквото сам си направиш, това ще бъде. Стане ли нещо, не обвинявай другите и не ги съди, но само себе си дръж отговорен и ще си в покой и на земята, и на небето.

Ако високостоящите ти откажат благоволението си по това, което просиш, никакви прения и разисквания, но замълчи, все едно не се отнася до тебе и почтително се оттегли. Инак губиш сражението.

Почти винаги, когато сме в добро физическо и духовно състояние, стават сривове. Това е, защото се самозабравяме. Изпускаме позицията на предпазливост и въздържане. Успехите най-лесно се губят в момента на спечелването им. Древните подвижници са учили да се придържаме към един умерен, но постоянен режим на хранене и поведение. Бъди много внимателен именно когато се чувствуваш най-добре поради някакъв свой успех. Плодовете на многото ти усилия могат да бъдат изгубени за миг нехайство.

Христос изисква да бъдем като децата. Детето се чувствува уверено, когато се държи за ръката на баща си. У него няма и следа от съмнение, че добрият татко ще му даде, каквото  то поиска.  Когато се молим на Бог, трябва да имаме същата детска жива вяра по отношение на нашия Небесен Отец. Това е едно от условията молитвите ни да бъдат чути. То е дар от Бога и затова преди да се помолиш за каквато и да било нужда, първо измоли  Бог да те избави от неверието и да усили вярата ти.

Из: „Житие и поучения на светител Серафим, архиепископ Бочугарски, Софийски Чудотворец“, изд. „Православна класика“, 2016.
Снимка: Архиепископ Серафим по време на служението си в България, bg.wikipedia.org