„Когато стоварваме вината върху друг човек, ние се лишаваме от собствената си сила.“
Ние изграждаме сценария на живота си върху идеите, получени в най-ранна възраст. Всички сме добри малки деца и изпълнително приемаме онова, което „ТЕ“ ни казват като самата истина. Би било много лесно просто да обвиним родителите си и да си останем жертви през остатъка от живота си. Но това не би било много приятно и със сигурност не би ни помогнало да се измъкнем от трудното положение.
Обвинения към семейството
Да обвиним някого е един от най-сигурните начини да си останем с проблема. Когато стоварваме вината върху друг човек, ние се лишаваме от собствената си сила. Разбирането ни помага да се издигнем над въпроса и да поемем контрола над бъдещето си.
Миналото не може да се промени. Бъдещето се оформя от мислите ни в момента. За да бъдем свободни, наложително е да разберем, че родителите ни са правили най-доброто, на което са били способни, но с разбиранията, със съзнанието и знанията, които са притежавали. Когато обвиняваме някой друг, ние не поемаме отговорността за себе си.
Хората, които са направили с нас всички онези ужасни неща, са били точно толкова наплашени и стреснати, колкото и самите ние. И те са се чувствали така безпомощни, както и вие. Единствените неща, на които са могли да ви научат, са онези, на които те самите са били научени.
Знаете ли нещо за детството на вашите родители, особено преди да станат десетгодишни? Ако имате тази възможност, попитайте ги. Ако успеете да научите повече за детството на родителите си, по-лесно ще разберете защо са ви сторили това или онова. Разбирането ще ви донесе и състрадание.
А ако не знаете и не можете да го откриете, тогава се опитайте да си представите какво е било положението им. Какво детство ви могло да създаде хора като тях? Това знание ви е необходимо за собствената ви свобода. Не можете да освободите себе си, докато не освободите тях. Не може да простите на себе си, докато не простите на тях. Ако изисквате съвършенство от тях, ще изисквате същото и от себе си и ще се чувствате отвратително през целия си живот.
Ние избираме родителите си
Споделям теорията, че ние избираме родителите си. Уроците, които научаваме, изглежда напълно съответстват на техните „слабости“. Вярвам, че всички ние сме на едно безкрайно пътешествие през вечността. Идваме на тази планета, за да научим определени уроци, необходими за духовната ни еволюция.
Сами избираме своя пол, цвета на кожата си, страната, в която живеем, а след това се оглеждаме, за да намерим най-подходящата двойка родители, които ще „отразяват“ нашите умствени схеми и модели.
Посещенията ни на тази планета са като отиване на училище. Ако искате да се занимавате с разкрасяване, ще отидете на училище по козметика. Ако желаете да станете механици, ще посещавате училище за механици. А ако възнамерявате да станете адвокат, ще се запишете в училище по право. Родителите, които сте си избрали при това си посещение, са идеалната двойка и са „специалисти“ в онова, което искате да научите.
Когато израстваме, склонни сме да сочим с пръст родителите си и да ги обвиняваме: „Ти си виновен за това!“ но аз вярвам, че ние си ги избираме.
Чуждото влияние
По-големите ни братя и сестри са като богове за нас, докато сме малки. Ако са били в лошо настроение, вероятно са си го изкарвали върху нас и физически, и словесно. Може да са казвали неща, от рода на: „Ще те обадя, че. .“ (насаждане на чувство за вина) „Още си бебе, това не е за тебе." „Прекалено глупав си, за да играеш с нас.“
Преподавателите ни в училище често имат голямо влияние върху нас. В пети клас една учителка ми каза категорично, че съм прекалено висока, за да бъда танцьорка. Повярвах й и изоставих това си желание, а когато пак му обърнах внимание, вече беше късно да се захвана с тази професия.
Разбрахте ли, че оценките и контролните работи имат за цел да установят колко познания имате в даден момент, или сте били от онези деца, които позволяват бележките да повлияят отрицателно на уважението, което имат към себе си.
Приятелите ни в детството са споделяли с нас собствената си погрешна информация за живота. Съучениците ни могат да ни дразнят и задълго да ни огорчават. Когато бях дете, фамилното ми име бе Луни и другите деца ми викаха „лунатичка“. Съседите ни също ни влияят не само със забележките си, а също и чрез въпроса, който чуваме понякога: „Какво ли ще си кажат съседите?“
Спомнете си какви други важни фигури са повлияли върху вас в детството ви. Рекламите в пресата и по телевизията, разбира се, също оказват силно въздействие. Прекалено много неща се купуват само защото са ни накарали да смятаме, че ще сбъркаме, ако не ги използваме.
Всички сме тук, за да се издигнем над някогашните си ограничения, каквито и да са те. Тук сме, за да осъзнаем своето величие и божественост въпреки онова, което другите са ни казвали. Вие си имате ваши отрицателни убеждения, които трябва да преодолеете, а аз си имам свои.
От: „Излекувай живота си“, Луиз Хей, превод Тодор Захариев, изд. Кибеа
Снимка: louisehay.com
