„Горделивият постоянно се страхува за себе си и най-големият му страх е да не бъде необичан, неразбран и най-вече отхвърлен.“
(Self-Portrait with a Black Dog, 1842, painting by Gustave Courbet)
Его и горделивост
Какво всъщност е егото? Ето моето определение. Наричано понякога „малкия Aз“, егото е Азът, който ние смятаме, че сме. То се е формирало от духовната енергия на хората и най-вече от нашите спомени и убеждения. Всъщност егото, това са всички наши духовни убеждения, без значение под каква форма се явяват и независимо от това дали са благотворни или не. Колкото повече стават нашите убеждения, толкова повече расте нашето его. Тези убеждения искат да ръководят живота ни, да ни контролират. Сякаш егото ни иска да се убеди, че то е нашият бог и господар. Следователно то смята, че е тук, за да ни защитава и да ни диктува как да постъпваме. Тъй като егото се основава на нашите убеждения, а те повечето пъти са създадени след неприятен опит, то се опитва да ни мотивира по-скоро със страх, а не с любов и вслушване в нашите нужди.
Егото не познава нуждите на човека, тъй като се конституира ментално, а нуждите произтичат от нашето духовно измерение. То не може да разреши нашите проблеми, тъй като е част от всеки един от тях. С течение на времето то придобива такива размери, че постепенно ни завладява, докато накрая започнем да вярваме, че сме това его и му дадем пълната власт да взема решения за живота ни. Ние губим себе си, когато егото ръководи живота ни. Не се вслушваме в истинските си нужди и не живеем в настоящия момент. Ние се обездвижваме в миналото или бъдещето и по този начин спираме нашето развитие и не можем да се отворим. Всеки път когато преживяваш нещо или животът ти се струва труден, тежък и чувстваш вътрешно безпокойство, знай, че си се оставил да те ръководи егото. Важно е да разбереш това възможно най-бързо, за да поемеш контрол над живота си, вместо то да те манипулира непрекъснато дори без да си даваш сметка за това.
Колкото пo-завладян е един човек от гласа на егото си, толкова по-сигурен става, че е единственият, който знае истината. Той се смята за по-добър и пo-висш от останалите, като по този начин развива ГОРДЕЛИВОСТ, която е още по-вредна от егото само по себе си. Сигурно познаваш горделиви хора с огромно манипулативно его.
Ето един пример, който ще ти помогне да направиш разликата между его и горделивост. Една жена смятала, че не е добре да си почива, преди да е свършила всичките си задачи. Когато решавала да се отпусне, тя имала чувството, че е виновна и прави грешка. Към това я води нейното его. Тя никога не се чувства добре, щастлива, тъй като се сблъсква със страха и вината - преки последици от това, че се е оставила да я води егото й. Егото обаче се превръща в горделивост, когато госпожата налага своето убеждение, тоест начина й на действие, и на други хора, като ги критикува, че не правят нищо, а имат още задачи. Тя е убедена, че постъпва добре, че това е истината за всички. В момента, в който егото се превръща в горделивост, това още повече вреди на отношенията. Много малко хора обичат да им се говори за горделивостта. Все още не съм срещала такива, които напълно са я овладели. Горделивостта е проява на страх за самия себе си, но също така е провокирана от стремеж към съвършенство на човека. Той разбира напълно, че притежава божествено съвършенство в себе си, но не го използва адекватно, като винаги се стреми той да е правият за сметка на другите. Горделивостта е създаване на ментален план и последица от неговото най-голямо блокиране.
Горделивият се познава по това, че винаги иска да има право и предимство пред околните. За него да е прав означава, че не е допуснал грешки и че е перфектен. Уви, той търси съвършенството в материалния свят, а то съществува само в духовния. Освен това той оставя впечатлението, че е единственият победител. Силата и властта, които горделивостта му дава, са само илюзия, тъй като в действителност горделивият винаги губи. Той постоянно се страхува за себе си и най-големият му страх е да не бъде необичан, неразбран и най-вече отхвърлен. Той твърдо вярва, че ако е съвършен - според неговото разбиране за съвършенство, ще бъде приет и обичан.
Казват, че горделивостта е най-голямото бедствие за човечеството, което е в основата на големите сътресения в социалния живот, съперничеството между народите, войните, интригите, омразата и злобата към себеподобните ни. Горделивостта води до амбиции за власт, вкаменява сърцето и ни пречи да приемаме другите такива, каквито са. По този начин се превръща в голяма пречка за истинската любов, ако не и най-лошата. Да се опитваш да променяш някого поради някаква причина е форма на горделивост. Когато вътрешно смяташ, че си прав и че другият е глупав или постъпва неправилно, ти автоматично ставаш губещият от двамата.
Колкото повече позволяваш на горделивостта да те завладява, толкова повече страдат любовта, отношенията, здравето и щастието ти! Помисли за това. Струва ли си?
Горделивият не се познава изобщо. Той е толкова самодоволен, че всеки опит да му разясниш нещо се оказва напразен. Той не се интересува от мнението на другите и не търпи да му противоречат или да спорят с него. Цени компанията на хората, които го ласкаят, но не си дава сметка, че всичко, което прави с тайното желание да бъде харесван и хвален, в крайна сметка се обръща срещу него. Това е причината, поради която толкова хора започват да правят нещо с добри намерения, но те се обръщат срещу тях, когато горделивостта ги превземе.
Има две форми на горделивост: ментална и духовна. Менталната горделивост се отнася за този, който смята, че знае всичко. Веднага щом се подложат на съмнение неговите знания, горделивостта му изплува и поражда вироглавие, за да накара другите да разберат неговата гледна точка и да приобщи към нея още хора. Можеш да го познаеш по поведението му. Говори високо, бързо и припряно. Толкова много иска да е прав, че ще направи всичко възможно, за да успее, докато най-накрая събеседникът му каже: „А! Разбирам, може би все пак си прав.“ Той смята, че е спечелил, а всъщност е изгубил.
Друга типична черта на горделивия от ментален тип е употребата на следното изречение: „Знаех си, бях сигурен.“ Той вярва, че знае всичко. Ако наистина знае всичко, защо се чувства длъжен да го казва? А на теб случва ли ти се често да казваш това изречение? Най- важното в подобна ситуация безспорно е фактът, че ти го знаеш. Останалото няма значение. С други думи, Защо е необходимо и околните да знаят, че ти си знаел? С какво това може да промени живота ти?
Горделивостта те кара да устояваш на всички вътрешни трансформации. Тя упорито се опитва да ти попречи да видиш БОГ във всяко човешко същество, да прощаваш, да изразяваш чувствата и емоциите си с любов. Също така не ти позволява да си истински, да се отваряш към новостите и да се развиваш. Ако изпитваш злоба към някого и не можеш да доловиш любов, добри намерения или страх в жестовете или думите на този човек, това означава, че оставяш горделивостта да ти попречи. Вероятно си мислиш следното: „Ако му простя, това означава, че му давам право и че приемам, че аз греша! “
Гледай на своята горделивост като нещо външно, което се опитва да ти повлияе. Горделивостта е онзи глас в твоята глава, който не спира да те безпокои. Реши още сега, че искаш ти сам да управляваш живота си, а не да се оставиш на нея да те завладее и да решава вместо теб. Същото е като да оставиш друг човек да взема решенията в живота ти. Също както и за твоето свръхсъзнание аз те приканвам да назовеш този глас, който ти говори постоянно. Горделивостта има една-единствена цел: да те държи в страх и да ти влияе. Ти трябва да се справиш с нея.
Обърни внимание на духовната горделивост! Менталната горделивост се разполага на нивото на познанията, докато духовната горделивост е на ниво АЗ СЪМ. Парадоксално колкото повече се развива личностно един човек, толкова пo-съзнателен става той и толкова по-голяма става опасността да го обземе духовна горделивост. Този човек започва да се чувства пo-висш от останалите: „Aз съм по-добър от теб“ или „Той не е толкова развит като мен“. Тези мисли са плод на духовната гордост. Запознавала съм се с много хора, които са имали добро ниво на развитие, но от момента, в който са решили да правят услуги на другите, са оставили духовната горделивост да ги обземе и в крайна сметка всичко се е обърнало срещу тях.
Най-доброто средство да се научиш да овладяваш горделивостта си, когато се изправиш срещу някого, който на всяка цена иска да е прав, е да избягваш да се инатиш и да упорстваш. Приеми, че този човек в този момент има своя истина, която в неговите очи е важна. Истината му е толкова реална и важна за него, колкото е и твоята за теб. Кой е прав тогава? Без съмнение и двамата. Зависи от гледната точка.
Накратко, ти приемаш, че другият има право и че твоята истина е толкова важна, колкото и неговата. Ето какво предлагам да кажеш: „Приемам твоята гледна точка, дори и да се различава от моята и дори да не я разбирам. Признавам, че тази гледна точка е важна за теб. Можем ли да се разберем, че по този въпрос не сме на едно и също мнение?“ Другият човек ще остане без думи. Повтарям, горделивият винаги иска да спечели, да е прав и да създаде впечатлението, че другият губи. Но при тези думи той ще се озове в ситуация, при която приемат неговата истина, като същевременно с това разбира, че другият не губи. По този начин ти запазваш твоята позиция и не се подчиняваш.
Да обобщим. Ако си промениш гледната точка, за да те харесат или да избегнеш спор, ти реално се подчиняваш. Накрая и двамата губите - ти с твоето подчинение, тъй като оставаш с усещането, че са ти взели енергията, и другият с впечатлението си, че печели, докато той всъщност губи. Това моментно усещане му дава някаква власт, но не по правилния начин. Горделивият има чувството, че е получил енергия, когато печели, но това винаги е временно, дори вредно. Следователно той постоянно се чувства длъжен да печели, за да черпи от енергията на другите. Но това, което не знаеш, когато оставяш горделивостта да тe завладее, е, че в дългосрочен план твоето его ще изпие цялата ти енергия. Ти би трябвало да черпиш властта от себе си, а не от другите. Всеки човек, който си мисли, че печели със своята горделивост, автоматично се превръща в губещ.
Обратно на горделивостта е скромността. Пази се, тъй като много хора считат, че са скромни, но всъщност прикриват някакъв страх и са слаби. Те толкова се страхуват да не се излъжат, че се подчиняват доброволно дори и да не са съгласни. Дай власт на тези хора и те ще се преобразят незабавно. Скромността изчезва на мига... Това е така наречената фалшива скромност.
Има и хора, които по-скоро се подценяват, като не могат да приемат своите таланти и качества. Те се смущават, когато някой им направи комплимент. Скромни са, може би ще кажеш ти. Но трябва да знаеш, че фалшивата скромност е форма на горделивост. Когато такъв човек каже: „Не, не съм толкова добър, ти си много no-сръчен от мен“, всъщност търси комплименти.
За предпочитане е да се сравняваш с някой по-добър в дадена област, без да завиждаш. И винаги си давай сметка, че този човек просто има по-добър контакт със своята вътрешна сила. По този начин по-лесно приемаме, че всеки човек е съвършен и имаме какво да научим от другите.
Горделивостта често поражда лицемерие, суета, стремеж към власт и много душевни състояния, които са гибелни. Трябва да можеш да разпознаваш два вида лицемерие: на велик човек, който се прави на обикновен, и на обикновения човек, който се прави на велик. И двамата ни озадачават: единият с фалшива скромност, другият със суета.
Ако знаеше горделивият, който отказва да се види отстрани, какво го чака след смъртта му... и какво ще трябва да преживее между неговите два живота и какво си създава за следващия! Спиритизмът не е самоцел на тази книга, но трябва да поразсъждаваме. В дадения случай е важно да Започнем да овладяваме горделивостта си още от днес, за да разберем какво ни мотивира. Желанието да имаме слава или да ни признаят за най-добър? Ако е така, всичко ще се обърне срещу нас. Наистина ли е толкова важно винаги да сме прави? Виж колко скъпо ти струва това!
Помагаш ли на някого с надеждата да ти кажат, че си невероятен и щедър? Надяваш ли се, че за помощта, която си оказал, ще се говори навсякъде? Правиш ли се на безразличен, когато всъщност изгаряш от желание да те хвалят и признават? Погледни се! Да вземем следния пример. Помогнал си морално на някого. Въпросният човек обаче ти се е сторил неблагодарен и непризнателен. Дори не ти е благодарил и е разказал на всички как се е взел в ръце и как действията му скоро са довели до положителни промени. И всичко това без изобщо да спомене помощта ти! Разочароващо, нали? Би ли предпочел той да каже, че всичко това е благодарение на теб? Ако да, това е горделивост. Да търсиш признателност на всяка цена е липса на доверие в себе си.
Може би ще се смутиш, докато четеш тези редове, 3а- щото разбираш, че си по-горделив, отколкото си смятал! Не се съди много строго. Моята цел е не да те разстройвам, а да ти помогна да осъзнаеш по-добре, че точно тази горделивост ти е пречила да обичаш досега.
Горделивостта нанася много щети не само върху отношенията, но и във физически план. Закоравялостта на сърцето води до склероза, болки в ставите от главата до петите и особено в областта на врата и коленете. Най-добре е за нас да оставим сърцето да ни ръководи и да започнем да обичаме още от сега, като не сме толкова груби с нас самите и с другите.
В основата на всичко е любовта. Всеки акт на истинска любов участва в разрешаването на трудни ситуации и трансформира живота ни в поредица от малки и големи щастия. Любовта крие голяма лечебна сила както във физически и емоционален, така и в ментален план. Тя ни помага да разберем, че всички ние сме духовни същества.
Спомни си, че зад всяка горделивост се крият страхове. Най-големият страх е да не бъдеш обичан, което поражда други страхове като страха да бъдеш отхвърлен, съден, критикуван, да не си на висотата на ситуацията, да станеш за смях, да загубиш някого или нещо.
Ако пред теб стои горделив човек, опитай се да доловиш цялото страдание и страха, които изпитва този човек и които се крият зад лошото му поведение. Този човек може би ще се опита да те промени, да те уплаши с властното си поведение. Не се впечатлявай и притеснявай. Всъщност той е също толкова изплашен, колкото си и ти, макар че не го показва. Не се опитвай да му отговаряш в същия тон - с твоето его. Когато усетиш страданието му, ще можеш да докоснеш сърцето му.
Избрано от: „Слушай своето тяло“, Лиз Бурбо, превод Недка Капралова, изд. ЛИК, 2007
Картина: Self-Portrait with a Black Dog, 1842, painting by Gustave Courbet, chinaoilpaintinggallery
